ЩЕТИ (в минало и бъдеще време)

С приятел обсъждахме преди малко щетите, които ни е нанесло така нареченото качествено българско образование. Той е малко по-малък от мен и е пропуснал дружинните ръководителки и пионерските връзки, обаче по същество в чисто образователен план е претърял същите поражения. Проблемът, който съществуваше някога, а именно "фабрично" заложената функционална неграмотност или казано иначе липсата на умения за прилагане на накълваните знания, е съвсем наличен и днес, при това в цялата си прелест. И тъй като образователната система подобно на йезуитски орден има склонност по-първо да се погрижи за възпроизводството на "правилното" разбиране за смисъла и функцията на образованието, то скоро съществен качествен прогрес едва ли ще се случи. Вътрешната съпротива срещу всяка промяна и не говоря за технологичните играчки, е толкова могъща, че по-скоро полицаите ще престанат да пребиват хора за радост, отколкото даскалите да приемат нещо различно от единственото правилно. Не е никак случайно, че най-мразените министри са точно тези, които се опитаха да променят нещата.
Заключението е, че, ако нещо е в състояние да промени мелачаката, мислете за "Another Brick in the Wall", за да ме разберете, то това е университета и нямам предвид някаква промяна в онова, на което се учат бъдещите даскали, защото, когато попаднат на терен, там си има кой да им набие кофите по калъп. Нещо би се променило в това обещество, когато е налице качествено друг подход към образованието и като че ли възможността се крие в това, университетите да игнорират средното образование, тоест да отворят прием без изискване за диплома.

След фарса, който гледахме

Не вчера, нито в предишните осем дни обществото показа своята зрялост - днес ще е. Днеска е рубиконя на народното недоволство.

034

На ъгъла на пощенската станция до блока, тези от ГЕРБ бяха залепили предизборни плакати за техните кандидати. Станало е вчера сутринта или онзи ден привечер. Днес минах и видях, че вече са ги скъсали. Поне да бяха смачкали парчетата на топка, да не ги разнася вятъра, но това са вандали. Няма голяма разлика между политически убедените и обикновените, които бяха изпотрошили екстериора преди време. Политически мотивираният вандализъм цапа не по-малко от пишлигарския. Мога само да се надявам, около блока да бъдат налепени възможно най-малко агитматериали, щото ще газим в лайна до пролетта.

019

Малкото паркингче пред пощенския клон е любимо място на много хора от околните блокове. Денем майките извеждат децата си да играят, а вечер по-големите се събират да пият бира и да си правят инжекции в прекия и в преносния смисъл. Обикновено жените от пощата им чистят мизериите сутрин. Миналата нощ отново са буйствали. Едната пейка беше метната върху близката ограда, не е за приказване. Аз затова съм го снимал.
След малко пак ще почнат да се събират, но ще ми седнат на хуя. Няма вече пейки.

001

Денят вече преваля и се замислям за предстоящата вечеря. Нещо лекичко. Вероятно омлет с малко масълце и сирене, а за гарнитура доматки. Тази година доматите изглеждат като извадени от оранжерия и са едни големи такива. Кой знае с какво са се опрашили или е генно инженерство, или Фукушимата започва да дава рандеман. Кой да ми каже. Японците бяха споменали, че няма страшно, а радиацията е безопасна, ама и за чернобилската така казваха. И това чудо за три дни или до следващия по-обемен безопасен теч. Вече почти не се споменава аварията, но материала си изтича преспокойно в морето. Добре, че е безвреден. С всичко друго май е така. Минаха-неминаха две седмици от онова с Брейвик и отшумя. Все едно не е било. На дневен ред са големите тревоги за еврото и долара, както и малките за непрестанното пребиване по пътищата, нещо положително за Бойко Борисов и вечното мрънкане от едно-друго. А, да и незаконните бунища будят известен интерес, главно медиен. На народа не му дреме особено. Интересно е как ще изчистят България за един ден, когато има боклуци за месец ринене. Да излезе човек около града, няма къде да се подпре от изхвърлени шишетия и счупени клозетни чинии. Градът е малък, но продуктивен. По телевизията показват естонците как успели да си почистят ливадите. Хората споделят опит, но Естония е едно, а тука е съвсем друго. Не знам що за хора живеят в Естония и доколко на видяното от екрана може да се вярва, обаче в България всичко става и се прави, като да не стане. Общината и държавата, пък и всеки един си затваря очите и се прави, че няма проблем. След това някоя институция вземе та се излети право с рогите. Да поставят и по един контейнер за ремонтни отпадъци, както поставиха за пепелта от печките. От това има ефект и много по-рядко виждам "опесъчаване" в зимните месеци. Контейнерчета, както и тук-там в кварталите по някоя барака, където хората да си карат старите хладилници. Толкова е просто, ама не, трябва да се плашим с глобяване.
Така върви живота - от пусто в празно, а аз започвам да огладнявам осезаемо, което ме подсеща, че е време да ставам.
То било голям кеф да блогнеш.