Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.
Показват се публикациите с етикет Протест. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Протест. Показване на всички публикации

сряда, 13 ноември 2013 г.

Жокер за протестиращи

Ако още се чудят защо масата хора им се изплъзва и отказва да дава подкрепата си, ще подскажа. За повече демокрация и работещо политическо представителство мнозина биха дали подкрепа. Сигурно ще имат някои условия и изисквания за гаранции, но за такова нещо хората биха дали. И сигурен съм ще го направят масово, както се е случвало. Виж, за прокопити, куневити и десебари е друго. Тук не само, че масово няма да дадат, ами ще са малко ония, които биха се съгласили да им продадат. Така че, ако някой иска подкрепа, ще трябва или да ритне настрана споменатите, ама да ги избоци яко, или ще трябва да развържат кесията, но вероятно никое от двете няма да се случи. Все пак говорим за българи и клоунадата е прекалено ясна (смех)

събота, 2 ноември 2013 г.

Когато решенията се вземат по правилния начин, няма как да не са правилни

Вчера БНТ съобщи за резултатите от импровизирания референдум в медицинския университет за вземане на решение за евентуална окупация на ВУЗ-а. Били гласували 1900 студенти, а резултатите за/против окупация са 35:65 и окупация няма да има. Ако след месец направят такъв референдум, може съотношението да е 65:35, 50:50 или същото като сега. Резултатът няма значение, тъй като взетото по такъв начин решение е правилно. Не зная колко са студентите в това учебно заведение, но изглежда онези с отношение към ситуацията са се изказали. Другите, за които няма значение, вероятно не са гласували и така са приели да стане, както са решили заинтересованите. Този начин е правилен, а онзи с упражняването на диктат не е.
Най-парадоксалното в случая е отношението на самозваните борци за правда и морал, в това число и на медийните им спонсори - пикая им и на правдата, и на морала; които очаквано се направиха на ненормални и деликатно запазиха мълчание.


понеделник, 12 август 2013 г.

За "ДАНСwithme ден 7", "антоанетките" и политическите кадаври

Скандалите в последните дни по линия на протеста #дансуитми (много ме кефи да го пиша на кирилица) поставиха много въпроси и така нататък. На практика протеста умря след създаването на "Протестна мрежа". Капсулова се някак в тесни партийни рамки, главно сред агитката на Реформаторския блок - ДСБ, Кунева и още някакви. Онова, което беше ясно от самото начало, вече е трудно да бъде скрито и това общо-взето довърши протеста. Ще ми се да кажа, че толкова грозни обиди и лични нападки не съм виждал, но ще излъжа, защото съм - всеки път, когато на десебарите им припари под гъзовете, те озверяват (нищо, че са умни и убави). Въпросните и друг път са опитвали да маскират собствени масовки, като някакви обществени или граждански, или както им е партизанската лексика и до сега не им се е получавало, но отпор като сегашния май не са виждали. Може би е излишно да обаяснявам целта на описаните виражи, а може и да е нужно. Все пак ще кажа с няколко думи.
Споменатите партийно ангажирани хора знаят отлично, че не се радват на масова подкрепа и обявят ли открито, че именно те стоят зад дадено мероприятие, това автоматично го обрича на провал. Ясно им е много добре и са си измислили заблуда, че ако правят нащата "по-граждански така", ще могат да омотат повечко хора. Така уж се получва, докато не си кажат (или някой не ги изпорти). Голямата им драма е в това, че няма как дадено събитие да е хем без тях, хем да подкарат народа като добитък в собствената си кошара, без да му кажат "дий". И пак се връщат на изходна позиция до няколкото стотин човека масовка след началото на мрежовия скандал.

Жалка история наистина. Ясно е, че системата им е куца и не произвежда резултат, но е ясно и че това не им пречи. Веднъж на десетина опита успяват да съберат навалица, ползвайки за прикритие няколко "граждански" организации.

Глобалният резултат от участието на подобни персонажи в протеста и процеса е, че го изхабяват, амортизират и неминуемо го провалят със собствените си амбиции и стремежи. Това надменно и лицемерно десебарско, а отскоро и на реформаторския блок поведение, е пагубно за развитието на гражданското общество по принцип, защото подобен род присъствие и дори само прокрадването на идеята, че тези може би са замесени, задушава процеса на гражданско съзряване. Тези хора са излишен товар и без тях може.

В тази връзка на страницата на #ДАНСwithme ден 7 тече анкета, имаща за цел да изясни проблема и в бъдеще подобни недоразумения да не бъдат допускани.

"Ко каза, ко?" или как осраха Протеста

четвъртък, 8 август 2013 г.

Чичо Митко се жали до Арменския поп

Чакайте малко бе. Айде по-леко. Ше ми приказват тука някакви суфльори, че трябвало всички заедно и дрън, дрън, дрън - все благо звучащи приказки, обаче не е така работата, защото тарторите тук се правят, че ни няма. Говоря по принцип, когато някой има въпроси и пита "защо така, а не така", тия се правят на откачени. Те не ни виждат, не искат да говорят с нас, а ако случайно се минат менторстват. Аре, не така, молим. Не така с рогите. Като вас има достатъчно - в парламента.
Ше трябва да се снишите, иначе няма да стане работата. Протестираме именно срещу тоя тип манталитет. Фактът, че точно във фейсбук има по-малко хора, които подкрепят точно този протест (вижте колко са поканените и колко присъединените), би трябвало да ви даде наклон на мисълта. Изглежда ли ви нормално, точно във фейсбук подкрепата за иначе справедливия ни протест, да е с пъти под тази давана и от най-червените социолози. Ъ?

Кво стана, мама му

Мнозина почнаха да се питат, кого представлява "протестната мрежа". Не знам. Знам, че не представлява мен. Не говори от мое име и не може да говори от мое име, защото не съм оторизирал. Въпросната мрежа не е прецедент за този протест. Предният път беше "харта". Тогава някакви човечета пак се изказаха от мое име без да ме питат. Ясно е, че протестът ни не е хомогенен. И други неща са ясни. Различни агенции обявявяваха резултати за и против обществената подкрепа за протеста. Първо се говореше за осемдесет, осемдесет и пет процента подкрепа, а след това други извадиха данни в съотношение 40 на 40, 50 на 50 и в тоя порядък на изравненост. В крайна сметка зависи и какво точно са питали, но друго се набива на очи. Ако в рамките на страната подкрепящите протеста и онези против, са приблизително едно към едно, как така се случва, че например във фейсбук, където по начало настроенията са опозиционни - не само към това управление, се стига да там, че само един от петима поканени за присъединяване към протеста е приел, а останалите четирима не са.

Има нещо ненормално в това, поне на пръв поглед. Аз не мога да си представя вариант, в който четири от пет човека ще откажат да заявяват негативното си отношение към това правителство. По-точно мога, защото това е факт. Всеки може да види на страницата на протеста.

Обяснението е много просто
Половината хора в страната са срещу правителството и сигурно поне половината във фейсбук са на същата позиция, но очевидно този начин на експлоатиране на нашето недеволство от разни типови образи не е приемливо. То е ясно, че е неприемливо. Времето на това мина. Ако някой много иска да го строяват, да говорят и да мислят вместо него, то такъв си има свой вариант - ей ги тия в парламента са точно такива. За свободният човек случващото се е неприемливо. Нямаше да бъде никакъв поблем, че различни хора опитват да извадят дивидент за себе си. Напротив, личната амбиция е нещо похвално, обаааче...

Натрапва се впечатлението и то се натрапва силово, чрез страницата на протеста във фейсбук и в медиите, че случващите се е някак си инспирирано от протестиращия човек и едва ли не той го иска, подкрепя и така нататък. Няма такова нещо. Да, някои са във възторг, а други подкрепят всякакви мрежи и харти, обаче тези подкрепи са строго лични и въпреки че са от страна на хора съпричастни с протеста, те няма как да бъдат от името на целия протест. Големият проблем в случая е в узурпирането на протреста от много малка група хора. Притеснително е това, че едни и същи хора стоят в повече от едно качество в този протест. Налице е онова, което в рамките на организиран субект, се нарича преяждане с власт. Не върви и да си организатор или домакин на събитието, и в същото време като такъв да поемаш ангажименти от името на всички нас. На етапа на общественото ни развитие, колкото и да не сме съвсем развити.... Как я мислите тая работа.

неделя, 30 юни 2013 г.

Тъмната страна на протеста

Като всяко друго нещо и протестът ни си има две страни. Има една светла и една тъмна страна - условно казано.

Светлата страна сме ние - хората, които протестираме, защото така повече не може и искаме промяна. Ние, които протестираме на площада и ние, които протестираме в мрежата искаме това - нормална, спретната, подредена, правова и свободна държава. Предполагам, че всеки протестиращ би се подписал, че иска именно тези неща и това е минималното.

Тъмната страна на протеста
Това са самозванците. Онези, които се опитват да говорят от наше име - от името на протестиращия. Това са онези, които се опитват да ни закачат като значка върху собствените си амбиции. Това са онези, които подписват протеста под харти, без да са ни питали. Това са хора, които използват нашия справедлив гняв, като собствена придобивка.
Такива хора не са упълномощени от масата протестиращи. Не са упълномощени от нас да ни представляват и не са легитимни, защото нямат нашето доверие. А го нямат, защото не са дали основание, че са благонадеждни. Когато някой иска да говори от името на всички, той трябва да се ползва от доверие даващо му легитимност. А такова доверие липсва. Липсва на площада, липсва и във фейсбук. Въпросът за доверието е фундаментален за всеки желаещ да говори от името на всички. Самозванците застанали начело и опитващи се да употребят протестиращия човек, нямат нашата благословия. Това се видя много ясно вчера. Те могат да спрат въпроса за доверието към тях, както направиха премахвайки анкета в страницата на протеста във фейсбук, но отговорът е кристално ясен - не ви вярваме.
Всеки от нас протестира за своето бъдеще. Ние сме много и протестираме за себе си. На нас не плащат по 15, 30 или 50 лева да имаме позиция. Не ни финансират и неясни фондации. Всяка майка, всяко дете, всеки баща на площада или в мрежата, всеки един, който е съпричастен с необходимостта и нуждата от промяна, протестира за себе си и от свое име. Ние нямаме нужда от посредник, за да заявим исканията си. Ние ги казваме направо - на площада или във фейсбук. Ние протестираме за себе си и от себе си, и не сме давали право на никой да се изказва от наше име, от която и да било публична трибуна. Не сме упълномощавали никой да преговаря, договаря или да се пазари от наше име. Не сме.