Показват се публикациите с етикет Северозапад. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Северозапад. Показване на всички публикации
петък, 17 юни 2016 г.
"Паметникът"
В "Дневник" са публикували снимка на непостроената болница в Монтана. По-точно, това е частта, в която читателите изпращат разни материали. Хората гледат и се чудят, а в Монтана никой не се впечатлява особено. Тая болница са я почнали още през 80-те и откак се помня е така. В началото на 90-те доктор Костов искаше да я превърне в изследователски СПИН-център. Спомням си, че искаха да го линчуват. С доктора сме говорили няколко пъти по този въпрос. Беше намерил финансиране, специалисти, технологии и оставаше само община и държава да кажат "ДА". Мисля, че парите бяха по линия на СЗО и някакви швейцарски фондове, а няколко френски професори, специалисти в областта на СПИН-а и инфекциозните болести се бяха ангажирали да съдействат.
Нищо не се получи. Местните власти дадоха заден. Вървеше слух, че щяло да се напълни със "спинясали" и всички ще се заразим. На доктора му беше криво и казваше, че не друго, а невежеството ще затрие тоя град и че хората изпускат много добра, а може би и единствeнаta възможност града да се развие и да имат достъп до една напреднала медицина. Честно казано и аз се бях стъписал, когато за пръв път чух, че в града ще правят болница за спинясали. После си говорихме и се усетих, че всъщност няма място за притеснения, все пак това не е проказа. Както и да е, всичко приключи. Вече подобни изследователски боници има достатъчно в Европа и никой не проявява интерес да прави подобно нещо в българския Северозапад, а недовършената болница ще продължи да стърчи, като паметник на невежеството. Малко вероятно е някога да бъде довършена, било като болница, било с някакво друго предназначение. Все пак демографската прогноза е, че към 2050 година населението на областта ще бъде, колкото е било на Монтана, когато е започната въпросната сграда.
сряда, 12 февруари 2014 г.
В защита на свободния пазар
Странно или не, но тук и сега има хора, млади хора на по около 30 години, които ми казват, че каквото и да е било преди, то сто процента е по-добре от сегашното. И не говоря за някакви идиоти, а за интелигентни хора. Както е казал немския класик с брадата - битието..., съзнанието. Но да не се отклонявам, а да кажа онова, което намирам за нужно да бъде казано, пък било то и на стотината посетители.
Феноменът, който смятам за опасен що се отнася до близкото и по-далечното ни бъдеще, се състои в това, че страшно много хора намират обяснение за всички неудачи в настъпилите преди четвърт век капитализъм и демокрация, като антиподи на съществуващите преди това комунизъм и тоталитаризъм. По-конкретно обвиненията са насочени към така наречения "неолиберален модел" и "свободния пазар". За липсата на работеща демокрация ще пропусна този път, въпреки очевидната за всеки по-внимателно наблюдавал процесите връзка между качествата на демокрацията и капитализма. Тук ще изненадам мразителите на свободния пазар и неволите, които смятат, че им е докарал, като кажа, че кошмарът, който ви се случва не е от свободния пазар, а липсата му.
Пазарът след 1989 година и за ден не е бил свободен в България.
Така е и това е безспорно, защото совбоден пазар не означава, както си мислят повечето от вас - ненамеса или минимална намеса на държавата в пазара. И това означава, разбира се, но то е само половината от задачата. Другата, не по-малко важна част от пазарното уравнение е това, че за да се нарече един пазар свободен, освен липса на изкривяващата го държавна намеса, пазарът трябва да е свободен и от подобен род намеса от страна на частните играчи. Това е определението за свободен пазар и вие, драги жертви на свободния пазар, ще има да взимате, защото свободния пазар до момента не се е случил, така че няма как той да ви е стоварил тоновете неволи, които ви смазват ежедневно.
Един конкретен случай от началото на "свободния пазар" в България. Действието се развива в началото на 90-те.
На територията на северопропаднала България е създадена и започва да развива дейсност компания с разнообразен предмет на дойност. Една от дейностите е в млекопреработването. До тук всичко изглежда добре. Малко по-късно на българския млечен пазар влиза френска компания. Съвсем скоро между двете компании възниква напрежение, след като френския инвеститор започва да изкупува суровина от кравефермите в района, който компанията от северозапада почти е успяла да феодализира. Напрежението ескалира и мутрите на новоизлюпения северозападнал бизнесмен започват да стрелят с пистолети по цистерните на френската компания.
Кое е свободното на такъв пазар и кой печели от него - пазарът, потребителите, производителите на сурово мляко, КОЙ?
В заключение към всичко казано ще добавя още една важна подробност и тя е, че в свободния пазар държавата не е имагинерен субект, който стои настрана и не се намесва, защото, когато държавата си драпа макарите, се случва описаното по-горе. Напротив, държавата е изключително важна за наличието на свободен пазар, не само като не му пречи, а и като създава рамките и границите, които не бива да бъдат преминавани от отделните участници на пазара и следи стриктно за спазване на правилата.
За финал ще си пожелая да бъдете умни и да искате от държавата да направи истински свободен пазар, а за да го направи следва да бъде принудена, което ще рече, че е нужна работеща демокрация. Бъдете умни, не гледайте назад, искайте това и когато го постигнете ще имате всичко.
Феноменът, който смятам за опасен що се отнася до близкото и по-далечното ни бъдеще, се състои в това, че страшно много хора намират обяснение за всички неудачи в настъпилите преди четвърт век капитализъм и демокрация, като антиподи на съществуващите преди това комунизъм и тоталитаризъм. По-конкретно обвиненията са насочени към така наречения "неолиберален модел" и "свободния пазар". За липсата на работеща демокрация ще пропусна този път, въпреки очевидната за всеки по-внимателно наблюдавал процесите връзка между качествата на демокрацията и капитализма. Тук ще изненадам мразителите на свободния пазар и неволите, които смятат, че им е докарал, като кажа, че кошмарът, който ви се случва не е от свободния пазар, а липсата му.
Пазарът след 1989 година и за ден не е бил свободен в България.
Така е и това е безспорно, защото совбоден пазар не означава, както си мислят повечето от вас - ненамеса или минимална намеса на държавата в пазара. И това означава, разбира се, но то е само половината от задачата. Другата, не по-малко важна част от пазарното уравнение е това, че за да се нарече един пазар свободен, освен липса на изкривяващата го държавна намеса, пазарът трябва да е свободен и от подобен род намеса от страна на частните играчи. Това е определението за свободен пазар и вие, драги жертви на свободния пазар, ще има да взимате, защото свободния пазар до момента не се е случил, така че няма как той да ви е стоварил тоновете неволи, които ви смазват ежедневно.
Един конкретен случай от началото на "свободния пазар" в България. Действието се развива в началото на 90-те.
На територията на северопропаднала България е създадена и започва да развива дейсност компания с разнообразен предмет на дойност. Една от дейностите е в млекопреработването. До тук всичко изглежда добре. Малко по-късно на българския млечен пазар влиза френска компания. Съвсем скоро между двете компании възниква напрежение, след като френския инвеститор започва да изкупува суровина от кравефермите в района, който компанията от северозапада почти е успяла да феодализира. Напрежението ескалира и мутрите на новоизлюпения северозападнал бизнесмен започват да стрелят с пистолети по цистерните на френската компания.
Кое е свободното на такъв пазар и кой печели от него - пазарът, потребителите, производителите на сурово мляко, КОЙ?
В заключение към всичко казано ще добавя още една важна подробност и тя е, че в свободния пазар държавата не е имагинерен субект, който стои настрана и не се намесва, защото, когато държавата си драпа макарите, се случва описаното по-горе. Напротив, държавата е изключително важна за наличието на свободен пазар, не само като не му пречи, а и като създава рамките и границите, които не бива да бъдат преминавани от отделните участници на пазара и следи стриктно за спазване на правилата.
За финал ще си пожелая да бъдете умни и да искате от държавата да направи истински свободен пазар, а за да го направи следва да бъде принудена, което ще рече, че е нужна работеща демокрация. Бъдете умни, не гледайте назад, искайте това и когато го постигнете ще имате всичко.
сряда, 5 септември 2012 г.
Когато се каляваше железото и се развиваше транспорта
Машиностроително предприятие в някогашния Михайловград трябвало да си набави желязо. Било свършило в склада и решили да отидат да вземат от Лом, но някой казал: "Не може, ще идете до Варна!". Дядо Нено ги разказва тия истории. Бил по онова време във въпросното предприятие и лично е видял как стават нещата. Имало било директива да се развива транспорта, затова михайловградските машиностроители трябвало да купуват желязото от Варна. Тогава не се е казвало директива, друго е било, но бистрите умове седящи зад съответния документ са били досущ сегашните. Лом е на има-няма 50 километра, а Варна е на пичка си майчина, но като има директива - трябва. Не знам, ако се беше случило дядо Нено да е бил на работа във варненската корабостроителница в оня момент, дали нямаше да ми разказва как са експедирали камази до Лом за ламарина. Най-вероятно.
Здраво се е работило някога, а не като сега. Здраво и залудо (смех).
Здраво се е работило някога, а не като сега. Здраво и залудо (смех).
сряда, 25 юли 2012 г.
Има горичка, няма горичка
Уикенда горя самораслата горичка в двора на някогашното дезесе. Подпалиха я земеделци, а пожарникарите откибичиха няколко дни в опити да се ограничат щетите. Горичката не беше нищо особено - широколистни местни видове, подивели овошки, храсталаци, различни видове треви. За горичката с площ от няколко десетки декара ще говоря в минало време, защото не остана много. Тази горичка се намираше точно до пътя и минаващите можеха да видят лисици, зайци, таралежи, фазани и всякакви други по-дребни гадинки. Вече ги няма, земеделците им разказаха играта.
В последното десетилетие държавата се опита да спре палежите, но успехът е частичен. Големите глоби успяха да постреснат подпалвачите и броя на горящите ниви значително намаля в сравнение с преди, но паленето на стърнища все още продължава. Да кажа, че горичката не беше подпалена директно, просто обитателите й нямаха късмет и огъня се прехвърли от горящите ниви. Онези с нивите били казали, че не са те, но...
Очевидно е, че само с глоби и заплаха със затвор процесът не може да бъде спрян. Земеделският смисъл на подпалването е прост - корените и тревите пречат на обработката, забират се по плуговете и орането става невъзможно. По принцип има технология, която позволява обработването и без да се пали, но пък трябва скоро да е валяло, защото първичното разбиване на коренищата не става, когато земята се е нацепила от суша. Те са му намерили лесното - палят и влизат направо с тежката техника, а държавата стои и гледа...
На теория има решение на престъпното земеделско поведение и би било добре, ако на законодателно ниво се вземат съответните мерки. Една едномесечна карантина за обработка на опожарени земи, в добавка към вече предвидените санкции, би могла да сведе броя на палежите до минимум. Едва ли ще ги спре напълно, но ще ги намали значително. Естествено, ако законодателят реши да предприеме подобен род законови промени, трябва да има предвид и още нещо.
Седмица преди въпросния пожар, някой беше подпалил житото на някого. Нивата беше спасена, но можеше и да не бъде. Точно в този смисъл трябва да се внимава и евентуалната забрана за обработка, да се отнася само за опожарените ожънати ниви. В противен случай вместо да се изпишат вежди, ще се извадят очи.
В последното десетилетие държавата се опита да спре палежите, но успехът е частичен. Големите глоби успяха да постреснат подпалвачите и броя на горящите ниви значително намаля в сравнение с преди, но паленето на стърнища все още продължава. Да кажа, че горичката не беше подпалена директно, просто обитателите й нямаха късмет и огъня се прехвърли от горящите ниви. Онези с нивите били казали, че не са те, но...
Очевидно е, че само с глоби и заплаха със затвор процесът не може да бъде спрян. Земеделският смисъл на подпалването е прост - корените и тревите пречат на обработката, забират се по плуговете и орането става невъзможно. По принцип има технология, която позволява обработването и без да се пали, но пък трябва скоро да е валяло, защото първичното разбиване на коренищата не става, когато земята се е нацепила от суша. Те са му намерили лесното - палят и влизат направо с тежката техника, а държавата стои и гледа...
На теория има решение на престъпното земеделско поведение и би било добре, ако на законодателно ниво се вземат съответните мерки. Една едномесечна карантина за обработка на опожарени земи, в добавка към вече предвидените санкции, би могла да сведе броя на палежите до минимум. Едва ли ще ги спре напълно, но ще ги намали значително. Естествено, ако законодателят реши да предприеме подобен род законови промени, трябва да има предвид и още нещо.
Седмица преди въпросния пожар, някой беше подпалил житото на някого. Нивата беше спасена, но можеше и да не бъде. Точно в този смисъл трябва да се внимава и евентуалната забрана за обработка, да се отнася само за опожарените ожънати ниви. В противен случай вместо да се изпишат вежди, ще се извадят очи.
четвъртък, 5 април 2012 г.
Попа от Нови хан (167)
Днеска бях на село и видях новохансккия поп :)))
Явно трайно е решил да се установява при нас. Представителната извадка в Нови хан, сганта - у наше село на северозапад. Колкото по-далеко от камерите, толкова по-добре :)))
Хитър е да го... Да го ева бе, вие да не си помислихте нещо лошо (смех)
Хитър е да го... Да го ева бе, вие да не си помислихте нещо лошо (смех)
събота, 4 февруари 2012 г.
138
Видях, че се е посъбрало доста за пране и си пуснах пералнята. Смятах да го направя миналата нощ, а на сутринта да ми е готово, обаче се оказа, че са спрели водата. Нали при нас "въведоха" режим на водата. Вече забравих кога направиха въведението, трябва да е било малко след нова година, но веднага след това заваля и режима продължи само няколко дни. Поне така си мислех, докато един ден ме светнаха, че водата си я спират редовно. При нас естествено режима беше преустановен. До снощи.
Първото, което ми мина през ума е, че концентрацията на политическо влияние в мястото, където живея е причината да нямаме воден режим през нощта. И наистина, в блока ни има цели трима кандидат-съветници. За толкова знам, но може и повече да са. Вярно, че само един влезе в общинския съвет, а останалите двама не ги огря, но все пак това си е доста политическо влияние на градска почва.
Не се оплаквам, дори съм доволен, че покрай местните големци намазвам нещо и аз, обаче си задавам въпроса, така ли трябва да се ползва политиката. Това ли е начинът.
Другото, което се питам е дали някога ще оправят шибания водопровод, когато тия, които трябва да решават проблемите, имат привилегията да минават по специалната тарифа.
Първото, което ми мина през ума е, че концентрацията на политическо влияние в мястото, където живея е причината да нямаме воден режим през нощта. И наистина, в блока ни има цели трима кандидат-съветници. За толкова знам, но може и повече да са. Вярно, че само един влезе в общинския съвет, а останалите двама не ги огря, но все пак това си е доста политическо влияние на градска почва.
Не се оплаквам, дори съм доволен, че покрай местните големци намазвам нещо и аз, обаче си задавам въпроса, така ли трябва да се ползва политиката. Това ли е начинът.
Другото, което се питам е дали някога ще оправят шибания водопровод, когато тия, които трябва да решават проблемите, имат привилегията да минават по специалната тарифа.
понеделник, 17 октомври 2011 г.
055
Може би трябва да променят задължителния текст в края на всеки предизборен репортаж - Купуването и продаването на гласове е унижение! Подаряването им също не е най-умното нещо, но пак е за предпочитане пред търгуването с правото на глас. Да се гласува има смисъл по принцип, а най-много го има, когато перспективите изглеждат добри. Има смисъл да се гласува, когато има подходящ кандидат, който знае какво, как и кога да се прави, а когато не знае умее да чува. За точно такъв кандидат съм решил да дам гласа си на тези избори за местна власт. Няма да му го продавам или подарявам, а ще му го дам, за да върши работа и от мое име.
Избрах да подкрепя този човек. Казва се Людмил Сандов и е кандидат за кмет на град Монтана. Избрах да го подкрепя активно, не само с гласа си в неделя, а и сега, когато се ангажирам и ви занимавам с личния си избор.
Избрах да подкрепя Людмил Сандов за кмет по няколко много простички причини. Първата е в решението на деликатния въпрос за името на нашия град. Бях малък, но си го спомням все едно е било миналата седмица. В ония години на политическо и идеологическо озверяване, когато хората се обиждаха, заради политическите си предпочитания, Людмил Сандов успя да намери решение по възможно най-тънкия начин. За половината от хората не беше приемливо града да остане Михайловград - на името на Христо Михайлов, герой от времето преди това. За другата половина беше неприемливо старото име Фердинанд. Още по-старото Кутловица беше напълно неприемливо за всички и тогава се роди Монтана. В началото хората се шегуваха и казваха щата Монтана, други подхвърляха, че това е най-пропадналия американски щат и щом ще е американско, трябвало да бъде нещо по-така. С времето новото име на града се прие добре от хората. Решението беше добро.
Людмил Сандов да е бил трийсетина годишен по онова време, но голяма зрялост е това и за мен е ясен знак за качество и способност за намиране на най-добрата пресечна точка между различните интереси.
Въпреки времевата дистанция, тази случка е показателна и водеща при решението ми да дам подкрепата си за Сандов на изборите в неделя.
Не забравям и факта, че той вече е бил кмет веднъж, което предполага много бърза адаптация към работата, а не тепърва да се учи. Формулата "специалист в това и онова, значи става" очевидно не сработва всеки път. Градът ни има нужда от промяна на управлението и е добре работата да се поеме от човек, който знае какво се прави в тази специфична дейност.
Липсата на корупционни скандали от времето на първия кметски мандат на Людмил Сандов, също не е за пренебрегване.
В общи линии изборът ми е изцяло мажоритарен и по никакъв начин няма отношение към политическата сила, от чието име се явява Людмил Сандов. За двете години на власт ГЕРБ не са ме убедили, че заслужават подкрепа, въпреки добрия подбор на кандидати, както сега, така и на предишните избори за местна власт. И все пак ще гласувам за техния кандидат, а при това положение ще се наложи да дам подкрепа и за общинската им листа. Предполагам, че много хора са в същото деликатно положение в случая, но ако ще се реже, трябва да е до здраво. В противен случай не би имало никакъв смисъл.
В заключение ще пожелая на моите съграждани да направят добър избор за града ни, а Людмил Сандов да не забравя, че всеки ден в кметството е ден от кампанията за следващите избори. Успех!
Избрах да подкрепя този човек. Казва се Людмил Сандов и е кандидат за кмет на град Монтана. Избрах да го подкрепя активно, не само с гласа си в неделя, а и сега, когато се ангажирам и ви занимавам с личния си избор.
Избрах да подкрепя Людмил Сандов за кмет по няколко много простички причини. Първата е в решението на деликатния въпрос за името на нашия град. Бях малък, но си го спомням все едно е било миналата седмица. В ония години на политическо и идеологическо озверяване, когато хората се обиждаха, заради политическите си предпочитания, Людмил Сандов успя да намери решение по възможно най-тънкия начин. За половината от хората не беше приемливо града да остане Михайловград - на името на Христо Михайлов, герой от времето преди това. За другата половина беше неприемливо старото име Фердинанд. Още по-старото Кутловица беше напълно неприемливо за всички и тогава се роди Монтана. В началото хората се шегуваха и казваха щата Монтана, други подхвърляха, че това е най-пропадналия американски щат и щом ще е американско, трябвало да бъде нещо по-така. С времето новото име на града се прие добре от хората. Решението беше добро.
Людмил Сандов да е бил трийсетина годишен по онова време, но голяма зрялост е това и за мен е ясен знак за качество и способност за намиране на най-добрата пресечна точка между различните интереси.
Въпреки времевата дистанция, тази случка е показателна и водеща при решението ми да дам подкрепата си за Сандов на изборите в неделя.
Не забравям и факта, че той вече е бил кмет веднъж, което предполага много бърза адаптация към работата, а не тепърва да се учи. Формулата "специалист в това и онова, значи става" очевидно не сработва всеки път. Градът ни има нужда от промяна на управлението и е добре работата да се поеме от човек, който знае какво се прави в тази специфична дейност.
Липсата на корупционни скандали от времето на първия кметски мандат на Людмил Сандов, също не е за пренебрегване.
В общи линии изборът ми е изцяло мажоритарен и по никакъв начин няма отношение към политическата сила, от чието име се явява Людмил Сандов. За двете години на власт ГЕРБ не са ме убедили, че заслужават подкрепа, въпреки добрия подбор на кандидати, както сега, така и на предишните избори за местна власт. И все пак ще гласувам за техния кандидат, а при това положение ще се наложи да дам подкрепа и за общинската им листа. Предполагам, че много хора са в същото деликатно положение в случая, но ако ще се реже, трябва да е до здраво. В противен случай не би имало никакъв смисъл.
В заключение ще пожелая на моите съграждани да направят добър избор за града ни, а Людмил Сандов да не забравя, че всеки ден в кметството е ден от кампанията за следващите избори. Успех!
събота, 8 октомври 2011 г.
046
Едно момче бачкаше при някакъв, но станала злополука и се осакати малко. Тръгнаха да се съдят. Някакви абсолютни циркове ставали в съда, лъжесвидетелства и какво ли не, но в крайна сметка онзи не можа да се измъкне. На първа инстанция го бяха осъдили да плати определено обезщетение, но е имало обжалване и сумата е скочила. Междувременно, докато вървяло делото онзи вземал и прехвърлил цялото си имущество на баща си, за да не плаща. Та по тоя случай чух коментар - такава ни е държавата, как може да позволи подобно нещо да се случи.
Сега не знам как точно си го представят и вярно, че държавата може да е всякаква, но със сигурност не е врачка. Тия се съдили, ама никой не се е сетил да поиска запор или друга гаранция за платежоспособност. Човека ще има да взима.
Сега се бил хванал някъде и работи от известно време, но още не е вземал заплата. Там си имало ред и за всички било така - три месеца ги влачат.
Близко е до акъла, че пак държавата е виновна, че никой не й е съобщил какво става там.
Пича вече има да взима от две места, щото такава ни е държавата. Ами такава ще е, докато не придобие ясновидски способности, та да нацели на всеки къде го сърби.
Сега не знам как точно си го представят и вярно, че държавата може да е всякаква, но със сигурност не е врачка. Тия се съдили, ама никой не се е сетил да поиска запор или друга гаранция за платежоспособност. Човека ще има да взима.
Сега се бил хванал някъде и работи от известно време, но още не е вземал заплата. Там си имало ред и за всички било така - три месеца ги влачат.
Близко е до акъла, че пак държавата е виновна, че никой не й е съобщил какво става там.
Пича вече има да взима от две места, щото такава ни е държавата. Ами такава ще е, докато не придобие ясновидски способности, та да нацели на всеки къде го сърби.
четвъртък, 29 септември 2011 г.
036
На мен от години ми е известно, че интернетът в България е сред най-качествения в света и не се изненадах, когато чух същото и в новините. От някаква компания правили изследване и се оказало, че Бъгария е на трето място по скорост, а бих казал и по надежност на връзката
Тъкмо бях отишъл да следвам, когато интернета си пробиваше път в страната. Няколко от бившите ми съученици се бяха вече открехнали на тая благинка и го ползваха. К'во ли е имало тогава в мрежата, ама било им е интересно. Тогава интернет можеше да се вземе само от БТК и съм чувал хората да си говорят за модеми и всякакви други простотии, които само съм ги чувал, но нямам идея какво може да представляват. Така беше - един държавен монополист в стационарната телефония и един в мобилната.
Много се бях изненадал, когато преди около петнайсет години ми казаха, че в Монтана е най-добрия нет, който може да съществува по принцип. Всички, с които бях говорил казваха едно и също, а това бяха хора, които едно, че ползваха интернет и повечето от тях бяха студенти в техническите университети, и второ, ползваха го на различни места в страната. Изненадата беше не за друго, а заради факта, че ставаше дума за най-изостаналата част на България и Европа. Оказа се, че малка местна компания била решила да пуска нет. Вместо да се вържат с държавния телеком и същевременно да се конкурират с него, тези решили да пуснат своя мрежа - кабелна. Мисля, че това беше първият кабелен нет в България и един от първите в света за масово ползване.
От онзи момент изтече много вода и мисля, че компанията вече не съществува. Не съм сигурен какво точно се случи, май имаше някакви сливания и поглъщания, обаче стандарта се наложи и стана нещо обичайно за цялата страна. Междувременно се появиха още компании и стана съвсем обичайно в град с размерите на нашия да има поне четири-пет възможности за достъп до трафик. Едва ли е много известно, но допреди няколко години страната ни беше с най-много доставчици на глава от населението - няколкото големи телекоми и по няколко малки компании във всеки по-голям град. Направо убийствена конкуренция, което неминуемо е съществено за високото качество на услугата. За съжаление в последните две години се наблюдава известно окрупняване на мрежите, посредством поглъщания и сливания, което струва ми се ще се отрази негативно на качеството. Времето най-добре ще покаже какво следва, но по принцип убиването на конкуренцията води до застой и опити за налагане на не съвсем приятни монополни практики.
Другото интересно, което няма как да ми убегне е, че този отрасъл се разви без практически никаква държавна регулация. Държавата вървеше след събитията и поради непознаване на материята така и не успя да се намеси в процеса с регулации и рестрикции. На практика излиза, че високото качество, което имаме щастието да ползваме и което вероятно ще накара мнозина да се гордеят, че най-накрая в нещо българите са сред добрите, е резултат само и единствено от предприемачеството и частната инициатива и прилагането на свободния пазар без държавна намеса в сектора. Точно обратното на случилото се във Великобритания, където могат само да си мечтаят за подобно качество на услугата.
Средната скорост на теглене в Южна Корея е 2202 килобайта в секунда (KBps), докато в Румъния, България, Литва и Латвия е съответно 1909, 1611, 1463 и 1377 KBps.По някаква случайност ден или два по-рано бях проверил каква е скоростта на нета, който ползвам в момента и се оказа, че е доста над средното, но такава е традицията в северозапада - да има качествен и високоскоростен интернет.
Тъкмо бях отишъл да следвам, когато интернета си пробиваше път в страната. Няколко от бившите ми съученици се бяха вече открехнали на тая благинка и го ползваха. К'во ли е имало тогава в мрежата, ама било им е интересно. Тогава интернет можеше да се вземе само от БТК и съм чувал хората да си говорят за модеми и всякакви други простотии, които само съм ги чувал, но нямам идея какво може да представляват. Така беше - един държавен монополист в стационарната телефония и един в мобилната.
Много се бях изненадал, когато преди около петнайсет години ми казаха, че в Монтана е най-добрия нет, който може да съществува по принцип. Всички, с които бях говорил казваха едно и също, а това бяха хора, които едно, че ползваха интернет и повечето от тях бяха студенти в техническите университети, и второ, ползваха го на различни места в страната. Изненадата беше не за друго, а заради факта, че ставаше дума за най-изостаналата част на България и Европа. Оказа се, че малка местна компания била решила да пуска нет. Вместо да се вържат с държавния телеком и същевременно да се конкурират с него, тези решили да пуснат своя мрежа - кабелна. Мисля, че това беше първият кабелен нет в България и един от първите в света за масово ползване.
От онзи момент изтече много вода и мисля, че компанията вече не съществува. Не съм сигурен какво точно се случи, май имаше някакви сливания и поглъщания, обаче стандарта се наложи и стана нещо обичайно за цялата страна. Междувременно се появиха още компании и стана съвсем обичайно в град с размерите на нашия да има поне четири-пет възможности за достъп до трафик. Едва ли е много известно, но допреди няколко години страната ни беше с най-много доставчици на глава от населението - няколкото големи телекоми и по няколко малки компании във всеки по-голям град. Направо убийствена конкуренция, което неминуемо е съществено за високото качество на услугата. За съжаление в последните две години се наблюдава известно окрупняване на мрежите, посредством поглъщания и сливания, което струва ми се ще се отрази негативно на качеството. Времето най-добре ще покаже какво следва, но по принцип убиването на конкуренцията води до застой и опити за налагане на не съвсем приятни монополни практики.
Другото интересно, което няма как да ми убегне е, че този отрасъл се разви без практически никаква държавна регулация. Държавата вървеше след събитията и поради непознаване на материята така и не успя да се намеси в процеса с регулации и рестрикции. На практика излиза, че високото качество, което имаме щастието да ползваме и което вероятно ще накара мнозина да се гордеят, че най-накрая в нещо българите са сред добрите, е резултат само и единствено от предприемачеството и частната инициатива и прилагането на свободния пазар без държавна намеса в сектора. Точно обратното на случилото се във Великобритания, където могат само да си мечтаят за подобно качество на услугата.
понеделник, 19 септември 2011 г.
030
неделя, 11 септември 2011 г.
024
В наше село се е заселил оня поп от телевизията, онзи с безпризорните от Нови хан.
Селяните разправяли, че попа бил купил пет-шест къщи и заселил няколко мърши и децата им от новоханското общежитие. Бил уредил всичко от-до, адресни регистрации, записал децата на училище и на детска градина и така нататък. Бил купил коли и им ги дал да се возят. Бил купил и някакъв казан за ракия.
Сигурно наше село е сред десетината села с положителен прираст. Сигурно с новите попълнения детската градина и училището няма да бъдат затворени. Сигурно десетина-петнайсет човека ще запазят работата си заради това, но като цяло населението, подобно на онова от Нови хан не гори от особен ентусиазъм от случващото се и вече са тръгнали слухове за дядо поп, че водел мършите в Турция да му изкарват пари. Никой не казва как точно ги изкарват, но начините са близо до акъла.
Селската завист е велико нещо, но ми стана интересно, че всичко се случва далече от телевизионните камери. А знаем, че попа обича да се показва на екран, което си е странно отвсякъде.
Селяните разправяли, че попа бил купил пет-шест къщи и заселил няколко мърши и децата им от новоханското общежитие. Бил уредил всичко от-до, адресни регистрации, записал децата на училище и на детска градина и така нататък. Бил купил коли и им ги дал да се возят. Бил купил и някакъв казан за ракия.
Сигурно наше село е сред десетината села с положителен прираст. Сигурно с новите попълнения детската градина и училището няма да бъдат затворени. Сигурно десетина-петнайсет човека ще запазят работата си заради това, но като цяло населението, подобно на онова от Нови хан не гори от особен ентусиазъм от случващото се и вече са тръгнали слухове за дядо поп, че водел мършите в Турция да му изкарват пари. Никой не казва как точно ги изкарват, но начините са близо до акъла.
Селската завист е велико нещо, но ми стана интересно, че всичко се случва далече от телевизионните камери. А знаем, че попа обича да се показва на екран, което си е странно отвсякъде.
събота, 10 септември 2011 г.
023
Преди няколко дни разбрах, че сладоледа е сезонно ядене. Отидох в магазина и във фризера нямаше. Сезонът бил приключил. Тука местните производители го раздават хранителни шерифи някак, те ше ми казват кога да ми се яде. Некои хора на северозапад все още трудно правят разлика между сериозния бизнес и фирмаджийството на дребно.
понеделник, 5 септември 2011 г.
021
Имах работа в едно от селските кметства в общината. Отидох при момата за всичко на кмета, да взема някакво удостоверение и онази започна да ме мотае. Накрая ми каза да дойда утре. Не знаеше какво трябва да прави, а й беше неудобно да си каже и се наложи да се разкарвам два пъти. На другия ден отидох. Оправихме нещата за три минути. Тръгнах си и видях кмета отпред да маа гащи. Здрасти-здрасти, разменихме обичайните любезности и като ме попита кво правя там, му казах, че тая неговата е гола вода и ме мота два дена за един лист хартия. Много си ми е добра - отговори кмета. Това се случи преди осем години, пролетта преди местните избори - уточнението е важно.
След няколко месеца дойде време да се правят избори и кмета тръгна да се кандидатира. Кандидатира се и моята познайница от канцеларията на кметството. Както си му беше добра, така изведнъж стана предателка. Дойде изборния ден и селяните биха шута на тиквеника. Беше им станало ясно, че от тоя нищо не става и кой движи цялата работа в кметството.
Мина още известно време и един слънчев ден срещам бившия селски кмет пред градската община. Помислих си, че е дошъл да причаква кмета да го втърка някъде на заплата. Нали са от десните сили и двамата, обаче не познах. Вече го бяха уредили за началник или отговорник на нещо в общината. Един вид директор на водопад. Как умее да се пласира само!
Сега пак ще има избори и по всичко личи, че ще има нов кмет в града. Новият градоначалник също има приятели за втъркване, което предполага, че на селския пак ще му покажат пътя. И пак ще се уреди някъде.
След няколко месеца дойде време да се правят избори и кмета тръгна да се кандидатира. Кандидатира се и моята познайница от канцеларията на кметството. Както си му беше добра, така изведнъж стана предателка. Дойде изборния ден и селяните биха шута на тиквеника. Беше им станало ясно, че от тоя нищо не става и кой движи цялата работа в кметството.
Мина още известно време и един слънчев ден срещам бившия селски кмет пред градската община. Помислих си, че е дошъл да причаква кмета да го втърка някъде на заплата. Нали са от десните сили и двамата, обаче не познах. Вече го бяха уредили за началник или отговорник на нещо в общината. Един вид директор на водопад. Как умее да се пласира само!
Сега пак ще има избори и по всичко личи, че ще има нов кмет в града. Новият градоначалник също има приятели за втъркване, което предполага, че на селския пак ще му покажат пътя. И пак ще се уреди някъде.
събота, 3 септември 2011 г.
020
Ще затварят местната кабелна. Няма да режат самия кабел, но местния канал отива. Преди време голяма компания погълна местната кабелна мрежа. Продадоха кабелната, но си запазиха канала. Оня сигурно пак ще иска да става съветник и затова още не го е закрил, обаче след изборите замина. Като гледам ГЕРБ как натиска, може и да не му се отвори парашута за съвета. На времето покрай оная промоция местни, свестни и известни на Дилов, имаше мегдан за домогване, но сега е друго.
Българинът обича да дава акъл и да съветва. Направи това така. Онова го направи иначе. Виждаш ли, че не става.
Мястото в съвета е идеално. Хем носи авторитета на служебното положение, хем не натоварва с отговорност. Идеално е и е разбираемо, че толкова се натискат. Доста народ успя да се облажи през последните три мандата. Местните десни сили го играят такси. Който плати се вози. Парадоксално е, че в градец с репутацията на червен бастион в продължение на доста години, червените са имали един успешен мандат. На централните избори дълго време печелеха безапелационно, но за местните не могат да се класират. С прекъсване от един мандат само сините са управлявали града през последните двайсет години. Не точно сините, но все са имали водеща роля. Изглежда този път ще ги катурнат. На миналите местни избори не стана. ГЕРБ бяха издигнали изключително свестен кандидат, но относително неизвестен и не стана. Струва ми се, че както са на власт в момента и куче да вържат тоя път ще спечели. Не е ясно колко добре ще бъде това за общината, но за кабелния канал е повече от ясно.
Българинът обича да дава акъл и да съветва. Направи това така. Онова го направи иначе. Виждаш ли, че не става.
Мястото в съвета е идеално. Хем носи авторитета на служебното положение, хем не натоварва с отговорност. Идеално е и е разбираемо, че толкова се натискат. Доста народ успя да се облажи през последните три мандата. Местните десни сили го играят такси. Който плати се вози. Парадоксално е, че в градец с репутацията на червен бастион в продължение на доста години, червените са имали един успешен мандат. На централните избори дълго време печелеха безапелационно, но за местните не могат да се класират. С прекъсване от един мандат само сините са управлявали града през последните двайсет години. Не точно сините, но все са имали водеща роля. Изглежда този път ще ги катурнат. На миналите местни избори не стана. ГЕРБ бяха издигнали изключително свестен кандидат, но относително неизвестен и не стана. Струва ми се, че както са на власт в момента и куче да вържат тоя път ще спечели. Не е ясно колко добре ще бъде това за общината, но за кабелния канал е повече от ясно.
четвъртък, 25 август 2011 г.
013
Немам навик да се срамувам за простотията на другите, но се е случвало приятели и познати извън северозапада да ме питат това-онова за нашия край. Ората много се впечатляват от простотията и от целостната репутация на района. Ето, Гацо Бацов се е превърнал в емблема на некои от обичайните черти на северозападния характер. И за него са ме питали. Чудат се, че ем ние от северозапада сме прости, ем си го показваме без да се срамуваме. И що така, питат. Кво да мги кажем, че се фалиме с простотията си, що нема к'во друго да покажеме? Не връви така и я си мирвам, като ме попитат. Не, че ме е срам, ама и ми не е много повод за гордост.
Та, те така. Освем с простотията и с Гацо, нема с кво друго да се пофалиме. А моа и да има. Оняден се сетих, че тука е друга вселена и рекох да допринесем. Сега, знае се, че за писане на компютъра има БДС и Bulgarian Phonetic. Е, я съм измислил и Bulgarian North-West. Сетих се, че има нужда, кога оня ден помених "Сакам да стройм".
Та, те така. Освем с простотията и с Гацо, нема с кво друго да се пофалиме. А моа и да има. Оняден се сетих, че тука е друга вселена и рекох да допринесем. Сега, знае се, че за писане на компютъра има БДС и Bulgarian Phonetic. Е, я съм измислил и Bulgarian North-West. Сетих се, че има нужда, кога оня ден помених "Сакам да стройм".
вторник, 23 август 2011 г.
011
Тия сокчета децата много ги обичат.
Селянина е написал, че това пържи мозъци. Повечето купувачи още не могат да четат. Затова имат жокер. Картинка на любим анимационен герой върху половината етикет.
Неподходящо съдържание в подходящата опаковка, докато го набара Дисни. След това сексът надали ще е мираж.
Селянина е написал, че това пържи мозъци. Повечето купувачи още не могат да четат. Затова имат жокер. Картинка на любим анимационен герой върху половината етикет.
Неподходящо съдържание в подходящата опаковка, докато го набара Дисни. След това сексът надали ще е мираж.
Абонамент за:
Публикации (Atom)