036

На мен от години ми е известно, че интернетът в България е сред най-качествения в света и не се изненадах, когато чух същото и в новините. От някаква компания правили изследване и се оказало, че Бъгария е на трето място по скорост, а бих казал и по надежност на връзката

Средната скорост на теглене в Южна Корея е 2202 килобайта в секунда (KBps), докато в Румъния, България, Литва и Латвия е съответно 1909, 1611, 1463 и 1377 KBps.

По някаква случайност ден или два по-рано бях проверил каква е скоростта на нета, който ползвам в момента и се оказа, че е доста над средното, но такава е традицията в северозапада - да има качествен и високоскоростен интернет.
Тъкмо бях отишъл да следвам, когато интернета си пробиваше път в страната. Няколко от бившите ми съученици се бяха вече открехнали на тая благинка и го ползваха. К'во ли е имало тогава в мрежата, ама било им е интересно. Тогава интернет можеше да се вземе само от БТК и съм чувал хората да си говорят за модеми и всякакви други простотии, които само съм ги чувал, но нямам идея какво може да представляват. Така беше - един държавен монополист в стационарната телефония и един в мобилната.
Много се бях изненадал, когато преди около петнайсет години ми казаха, че в Монтана е най-добрия нет, който може да съществува по принцип. Всички, с които бях говорил казваха едно и също, а това бяха хора, които едно, че ползваха интернет и повечето от тях бяха студенти в техническите университети, и второ, ползваха го на различни места в страната. Изненадата беше не за друго, а заради факта, че ставаше дума за най-изостаналата част на България и Европа. Оказа се, че малка местна компания била решила да пуска нет. Вместо да се вържат с държавния телеком и същевременно да се конкурират с него, тези решили да пуснат своя мрежа - кабелна. Мисля, че това беше първият кабелен нет в България и един от първите в света за масово ползване.
От онзи момент изтече много вода и мисля, че компанията вече не съществува. Не съм сигурен какво точно се случи, май имаше някакви сливания и поглъщания, обаче стандарта се наложи и стана нещо обичайно за цялата страна. Междувременно се появиха още компании и стана съвсем обичайно в град с размерите на нашия да има поне четири-пет възможности за достъп до трафик. Едва ли е много известно, но допреди няколко години страната ни беше с най-много доставчици на глава от населението - няколкото големи телекоми и по няколко малки компании във всеки по-голям град. Направо убийствена конкуренция, което неминуемо е съществено за високото качество на услугата. За съжаление в последните две години се наблюдава известно окрупняване на мрежите, посредством поглъщания и сливания, което струва ми се ще се отрази негативно на качеството. Времето най-добре ще покаже какво следва, но по принцип убиването на конкуренцията води до застой и опити за налагане на не съвсем приятни монополни практики.
Другото интересно, което няма как да ми убегне е, че този отрасъл се разви без практически никаква държавна регулация. Държавата вървеше след събитията и поради непознаване на материята така и не успя да се намеси в процеса с регулации и рестрикции. На практика излиза, че високото качество, което имаме щастието да ползваме и което вероятно ще накара мнозина да се гордеят, че най-накрая в нещо българите са сред добрите, е резултат само и единствено от предприемачеството и частната инициатива и прилагането на свободния пазар без държавна намеса в сектора. Точно обратното на случилото се във Великобритания, където могат само да си мечтаят за подобно качество на услугата.