Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

събота, 1 октомври 2011 г.

037

Напоследък обърнах внимание, че всеки път когато седна да почета какво ново в икономиката, все до политика опира накрая. Това стечение на обстоятелствата ме заинтригува и се опитах да го визуализирам, да си представя откъде започва преплитането и кой е неговия първоизточник. Вината се падна на политиците. Съществен момент е това, че икономиката винаги е рационална, докато политиката често се повлиява от разни отвеяни каузи, принципи и идеологии. При икономиката всичко се завърта около това да се изкарат повече пари. Не се получва всеки път, но винаги целта е тази. Животът върви добре, когато икономиката е добре. Добре върви и когато политиката е добре. За жалост прекалено често пътищата на икономиката и политиката се пресичат и тогава икономиката тръгва на зле, а след нея и политиката, а животът започва да става недобре.
Сега например лобениците са внос, картофа е внос, всичко е внос. Това всичкото е от държавната намеса, тоест от ЕС. На гръцкия бостанджия му плащат не помня колко цента на кило продадена диня и тоя я продава за 2 цента за да лапне субсидията, която е много повече. Нашите фалираха. Продава, взема си бумагите и отива да си прибере субсидията. Нещо като нашия соц едно време се получава - хората не бачкат за да са конкурентни, а колкото да покрият изискването за помощи. Нашата земя пустее, щото няма пазарен смисъл да се работи, а субсидиите са малки, заради лошото договаряне. Няма пазарен смисъл да се работи и не се работи. Няма и субисдия.
Като няма смисъл да се работи земята - пустее, а хората седят без работа, нямат пари и не купуват. Икономиката е зле. Политиката също.
Първоизточник на преплитането между икономика и политика са политиците и вината е тяхна. Те са активната страна при взаимодействието между двете. Те са тези, които залагат препятствия пред икономиката, често пъти непреодолими без тяхната "помощ". Понякога го правят и по ирационални причини. Сещам се за скандалите около едни ски писти. Навремето човек е можел да промени предназначението на земята си без да се моли на някой чиновник. Сега не е така. Съществуват разни закони сякаш излезли от някаква паралелна реалност, които не кореспондират с действителността. В случая с пистите те се явяват пречка и така се почват обвиненията в корупция, в лобизъм и в какво ли не още. Всичко е пряко следствие от определено политическо решение в даден момент. Втори пример за това как политиката спъва икономиката.
Не се съмнявам, че когато са били взети политическите решения за субсидиране или за защита на екологията, това е било продиктувано от добри намерения. Малоумно, но все пак добронамерено, което не го прави по-малко вредно. Като добрите намерения по пътя за ада.

1 коментар:

  1. Щях да се съглася с теб, ако изобщо беше споменал кой плаща кампаниите на политиците. Каузи и идеологии споменаваш. Хаха! А лобизъм и корупция как ти звучат? Виж какво стана с черноморието от липсата на регулации. :D
    Най-добре е икономиката и политиката взаимно да не се влияят. Идеално и също така често невъзможно.
    Айде стига с псевдоутопии!

    ОтговорИзтриване