Обречени на стрес и запек (смех)

Трябваше днес да ходя насам-натам, да върша това-онова, но снощната вечеря малко промени плановете ми за деня (смех). И тогава ми просветна за ония мениджърчета, младши-съдружници разни и други такива кадри. Тия са обречени на стрес и запек фореваа. Колкото повече му се е надула работата, толкова по-малко смее да се навечеря с нормална храна. Не че пицата, хамбургера и пилешките кълки е лошо, ама да се яде само такова си е чревно самобичуване (смех). Онези дето се возят в трамвая, вероятно много им завиждат, като ги видят да минават с новите си джиплета покрай тях, обаче... Обаче, колкото и да му се иска на някой да бъде на мястото на един такъв, да не забравя, че петте бона заплата не го правят нищо повече от заменима гайка. Наемниците с кайенчетата от своя страна се дуят на тия от трамвая, но са много наясно, че не могат да отидат до кенефа, когато ги напъне (смех). И нагъват хамбургери по цял ден, а като се повредят, собственика ги изхвърля и си взема нови.

Лятото на големите държавни промоции

С това ще го запомним, ако изобщо го запомним, но сигурно е, до следващата година по това време ще се нагледаме на всякакви промоции - от тъпа, по тъпа. Поменът с чуждата пита, който правителството пробута, като ценова промоцоя е само начало на предстоящата серия от тъпотии. Що така - ще попиптате, ами идват избори, затова е всичко. Изобщо, чака ни едно повсеместно масово ощастливяване. Чакат ни промоция след промоция, поне до следващото лято. След това ще видим. Някак набързо и отдалеч почнаха, та не е ясно де ще му излезе края. Железничарите бяха задоволени със субсидия от 14 млн. на месец и няма да ги уволняват (до изборите). Трябва да са доволни (и благодарни). Феновете на ЦСКА, Левски, Локо, Боко и ко, също трябва да бъдат доволни (и благодарни). Сигурно и тока ще поевтинее за зимата - няма, но нищо чудно да отложат поредните 20-25 процента поскъпване за другата есен. Всички трябва да са доволни, иначе к'ви избори, к'ви пет лева. А сметката ще се плаща после.
Медиите охотно отразяват героичните подвизи с високите цени и спекулата. Те със сигурност са доволни или поне така изглеждат, а това, че на високо ниво се вършат неща на ръба на престъплението... това не е тяхна работа. Това, че правителството доброзорно определя цени, не е проблем на медиите.
Няма значение какъв ще е ефекта от въпросното "договаряне" с търговските вериги. Няма значение дали изобщо ще има ефект върху пазара, върху цените и върху икономиката. Вероятно ефект няма да има, но няма и значение, защото става дума за серизно настъпване на конституцията с този акт. Изглежда ще се окажат прави онези, които само се жалят от липсата на държава. Ако имаше държава, вероятно щеше да има правни и политически последици от действията на правителството, но няма. А, де - кое няма?

Много неща няма.
Споменавайки конституцията, се сещам за времето, когато я правеха. Не била хубава - казаха още тогава някои, а след това поискаха не тази, а Търновската да се върне. Търновската била хубава. Ние, историците това го знаем наизуст - "Търновската конституция е била сред най-модерните и прогресивни конституции за времето си, бля-бля-бля...". Така са ни учили още в училище, а в университета са ни го повторили дословно - за да го запомним, както преди това някой го е повторил на тях. Някой е казал да се пише, че е хубава и така е останало да го повтаряме за вярно. Обзема ме известно съмнение. Прекалено много се повтаря за нейната хубост.
Никога няма да разберем, как са я приемали хората, но лошото е, че никога няма да разберем това и за сегашната. И за тази си знаем, както за онази - каквото е решил някой да се казва за вярно.
Изглежда има някакъв тежък обществен проблем, след като при наличието на формална свобода и десетки неправителствени организации, и всякакви частни институти занимаващи се с обществените процеси, до момента за 23 години не е направено нито едно представително изследване за отношението на съвременния българин към основния му закон. И това при положение, че още в самото начало на конституцията имаше много съмнения относно нея.

Защо се бяга от дебат?
За държавните организации е разбираемо. Конституцията ги устройва, а когато не ги устройва съвсем, те са намерили начин да я попроменят, така че да бъдат добре устроени. За тях е разбираемо да не искат да мътят водата. Разбираемо и за разните юридически, исторически и политологически институти към БАН - те са на държавна издръжка. Необяснимото е поведението на неправителствения сектор. Необяснимо е това, че сред десетките активисти за граждански права и политически свободи, за 23 години не се намери един, който да инициира дебат. Темата е табу. А може и да е имало, но да не му е стигнал авторитет.

Къде са авторитетите?
Няма ги, липсват. Медиите имат немалък принос за това. Замислялили сте се, че хората, които присъстват в медиите, са не повече от хиляда и петстотин - във всички видове медии общо. Електронни, хартиени, местни или национални медии показват има-няма хиляда и петстотин души. Представят ги, така да се каже, дават им трибуна. Няма лошо, нека се показват, но къде са истинските авторитети, онези хора, които присъстват публично, заради самите себе си, а не, поради служебното си положение или защото са платили под тезгяха да бъдат показани. Няма ги, липсват. Канят някого, защото е кмет или дептутат, а оня види се, седи и се радва - мисли, че е викнат, щото е голяма работа. Утре ще го махнат и край, зад авторитета на служебното положение има едното нищо. Кога последно сте видели да поканят някой да каже нещо умно? Някой изградил се сам, а не поставен по стечение на обстоятелствата.
На тоя фон не е случайно, че големите авторитети пред народа, са такива, като Вангелия Гущерова и Петър Дънов. Авторитети - вярно, но на ръба на здравия разум.
Не е чудно, че народа се връзва на врачки и баячки, никак не е чудно. Просто няма избор, а медиите...
Медиите са лесни и имат отговор за всичко. Няма търсене - ще кажат. И за самолети също не е имало преди декември 1903, нали така.

Равносметката е ясна. Липсват морални авторитети. Медиите си знаят тяхната, а драгия зрител ще гледа все едни и същи хиляда и петстотин познати муцуни. И ще се ощастливява от поредната държавна промоция. Лятото на големите държавни промоции, така ще запомним лятото на 2012. Или не, защото в тази публична среда сме обречени на държавна промоция на всеки четири лета.

Спекулация с нули, запетайки и щастливи яйца (157)

Хората започват да се изнервят от високите цени на яйцата, тъй като наближава великден, а е известно, че в България цените отлитат рязко нагоре по случай празниците. Движение нагоре в духа на пазарната логика за търсенето и предлагането. Тази година увеличението изпревари празника, като и този път причината е в пазарната логика, но по малко по-различен начин. А именно, чрез вмешателство на пазара от страна на държавата и създаване на усещане, че се задава недостиг - бам и цените отлетяха предсрочно.
За проблема с яйцата от така наречените "щастливи кокошки" се изписа и изговори много от началото на ценовата сага, но като че ли все нещо оставаше неизказано. Бяха казани и много лъжи за причините, за директивите, за стойността, себестойността, търговската надценка, пазарната и антипазарната логика, но пак си остана трудно да се види на едно място всичко. Най-доброто, на което попаднах до този момент по темата, е публикация на ИПИ (Институт за пазарна икономика). Там е обърнато внимание на споменатите вече разминавания между действителността и публичното изказаните тези на разни съмнително отговорни политически фактори. Препоръчвам ви да я прочетете, нищо че е дългичка и има много числа. Статията е добра и единствената забележка, която ще си позволя да направя е свързана с прекаления ентусиазъм за силата на пазара - финалното изречение, което гласи дословно следното:

"С други думи, пазарът ще се справи с временния ценови шок, стига да не му се пречи."

Самият аз съм привърженик на идеята за свободния пазар, без вмешателство от страна на държавата, но си давам сметка, че пазарът не е всесилен по много причини и именно поради това ми се струва пресилено, да се очакват кой знае какви чудеса. Не че нещо може да се направи, просто да не си правим подобни илюзии, за да няма разочарования след това.
Както казах, причините пазарът да не е всесилен, дори и когато е оставен да функционира напълно свободно от страна на държавата, са много. Основният проблем е в това, че пазарът не е независим, а прекалено зависим от множество фактори и без държавна намеса или регулаторен режим.

Слуховете, очакванията и страховете са сред тези фактори - непреодолими сили извън пряката пазарна логика, които влияят на търсенето, предлагането, цените и търгуваните обеми. Да си спомним неотдавнашната диоксинова истерия в Германия или дълго време неустановената зараза, която мистериозно убиваше хора, пак в Германия и няколко съседни страни. Какво стана в двата случая - тотален срив на пазара и риск за цели сектори от икономиката.

Ако към всичко казано до момента прибавим онази дребна подробност, че икономическата логика е с по-голяма тежест от пазарната, тогава става съвсем видно, че да се чакат чудеса от пазара е нереално.
Става дума за следното.
Независимо от принципа, че търсенето е основен ценообразуващ фактор, ние не бива да забравяме, че цената на даден продукт не може да е по-ниска от своята себестойност. Или поне не може да бъде по-ниска за дълъг период от време, така че...


Засега толкова. Лек ден на всички и дано да ви е харесало.

065

Заговорихме се за кашкавала и от дума на дума стигнахме до връзката между размера на заплатите, производителността на труда и автоматизацията на производствените процеси, и всичко тръгна от нищо и никаквия кашкавал.
Случи се онзи ден. Минахме през магазина и купуването на кашкавал не беше предвидено, но видяхме, че е на странно ниска цена и след няколко думи с продавачката решихме, че покупката е оправдана. После отидохме у сестра ми да си правим сандвичи. Сандвичите станаха добре, както винаги с този материал и реших да го пробам на сурово как е. Оказа се, че има лек вкус на загоряло. Набързо изтърсих, че сигурно някое реле е запекло и са го прегорили при пастьоризацията, но така и така вече са били с няколко бона вътре, са решили да довършат процеса и са го пуснали на промоция. Вероятно точно това се е случило. Както често се прави около маса в края на деня и ние се отдадохме на разговор за неща, които не ни засягат. Споменаха се рисковете от автоматизацията, ефективността, процента брак, производителността, връзката между автоматизацията и производителността и причините в България да има ниска производителност и непостоянно качество. Изводите бяха наистина впечатляващи, а всички събрали се бяхме единодушни, че размера на заплащането е водещ и определящ, но за това не ми се разказва точно сега.

037

Напоследък обърнах внимание, че всеки път когато седна да почета какво ново в икономиката, все до политика опира накрая. Това стечение на обстоятелствата ме заинтригува и се опитах да го визуализирам, да си представя откъде започва преплитането и кой е неговия първоизточник. Вината се падна на политиците. Съществен момент е това, че икономиката винаги е рационална, докато политиката често се повлиява от разни отвеяни каузи, принципи и идеологии. При икономиката всичко се завърта около това да се изкарат повече пари. Не се получва всеки път, но винаги целта е тази. Животът върви добре, когато икономиката е добре. Добре върви и когато политиката е добре. За жалост прекалено често пътищата на икономиката и политиката се пресичат и тогава икономиката тръгва на зле, а след нея и политиката, а животът започва да става недобре.
Сега например лобениците са внос, картофа е внос, всичко е внос. Това всичкото е от държавната намеса, тоест от ЕС. На гръцкия бостанджия му плащат не помня колко цента на кило продадена диня и тоя я продава за 2 цента за да лапне субсидията, която е много повече. Нашите фалираха. Продава, взема си бумагите и отива да си прибере субсидията. Нещо като нашия соц едно време се получава - хората не бачкат за да са конкурентни, а колкото да покрият изискването за помощи. Нашата земя пустее, щото няма пазарен смисъл да се работи, а субсидиите са малки, заради лошото договаряне. Няма пазарен смисъл да се работи и не се работи. Няма и субисдия.
Като няма смисъл да се работи земята - пустее, а хората седят без работа, нямат пари и не купуват. Икономиката е зле. Политиката също.
Първоизточник на преплитането между икономика и политика са политиците и вината е тяхна. Те са активната страна при взаимодействието между двете. Те са тези, които залагат препятствия пред икономиката, често пъти непреодолими без тяхната "помощ". Понякога го правят и по ирационални причини. Сещам се за скандалите около едни ски писти. Навремето човек е можел да промени предназначението на земята си без да се моли на някой чиновник. Сега не е така. Съществуват разни закони сякаш излезли от някаква паралелна реалност, които не кореспондират с действителността. В случая с пистите те се явяват пречка и така се почват обвиненията в корупция, в лобизъм и в какво ли не още. Всичко е пряко следствие от определено политическо решение в даден момент. Втори пример за това как политиката спъва икономиката.
Не се съмнявам, че когато са били взети политическите решения за субсидиране или за защита на екологията, това е било продиктувано от добри намерения. Малоумно, но все пак добронамерено, което не го прави по-малко вредно. Като добрите намерения по пътя за ада.

032

За първите е било истинско предизвикателство да оживеят. Изхранвали са се с лов и събирачество, но един ден на някой му просветнало, че това е жив хазарт. Появили се първите земеделци и скотовъди, а когато вече не се налагало да тичат след храната си, започнали да се застояват на едно място. Започнали да оставят следи - сгради, гробища и сметища. Първите цивилизации.
Животът става все по-лесен. Живее се лесно и продължително. По навик гледам на нещата исторически. Откакто съществува човек, всичките му усилилия са насочени към измисляне на начини да улесни живота си и да убива по-ефикасно. Стремежът към качественото убиване не е за пренебрегване. Цялото въздухоплаване е негова заслуга, а и не само то.
Няма да научим името на онзи съзерцател, имал щастието да забележи, че кръглото се търкаля по-добре от ръбестото, но някъде по онова време човека е минал на друга скорост в буквалния смисъл. Или малко по-късно, когато някой умен се е сетил да сложи ос между две от кръглите и да ги направи използваеми. Парадоксално е, но май не са ни го преподавали в университета. И всичко с мисълта да става лесно. Така са се появили много неща - тока, телефона, интернета, социалното осигуряване и много други дадености. Дали може повече? Не се съмнявам.

023

Преди няколко дни разбрах, че сладоледа е сезонно ядене. Отидох в магазина и във фризера нямаше. Сезонът бил приключил. Тука местните производители го раздават хранителни шерифи някак, те ше ми казват кога да ми се яде. Некои хора на северозапад все още трудно правят разлика между сериозния бизнес и фирмаджийството на дребно.

011

Тия сокчета децата много ги обичат.

Селянина е написал, че това пържи мозъци. Повечето купувачи още не могат да четат. Затова имат жокер. Картинка на любим анимационен герой върху половината етикет.
Неподходящо съдържание в подходящата опаковка, докато го набара Дисни. След това сексът надали ще е мираж.

005

Вчера цял ден слушах за поскъпването на храните в световен мащаб. Поскъпнали с трийсет и няколко процента до нивата от две и осма. Голямо поскъпване. Повече ми е проблем, дето пада качеството. Оня ден с дядо Нено от мебелния магазин пихме кафе и се заговорихме по тоя въпрос. Един му споделил, че като бил в Германия се хранел много добре с оставеното пред квартания супер. Срещу магазина на дядо Нено има точно такъв супер, точно от същата верига. Тука качеството на продаваното се оказало по-ниско от онова на оставяното до немските контейнери за боклук. Що ли е така.
Една от любимите ми закуски в детството беше филия с пастет. Преди време се сетих и ми се дояде. Последният качествен, на който съм попадал е Касадемонт. Да де, но липсва на пазара от десетина години и така пастета отпадна от менюто заедно с много други неща. Пак вчера един спомена, как си е купил чесън за шест лева килото, а някъде се бил търгувал и по осем. Чесънът струва повече от свинското, бахти шашавата работа. Важното е, че миналата седмица кока-колата беше на промоция в кауфланд. Стекче от 4х2л. за шест и нещо. Сръбска, но не по-различна от обичайната.