GREXIT-a хипотетично

Единственото категорично ясно нещо по гръцкия въпрос е това, че взетите заеми не могат да се върнат. Тук не става дума нито за желание, нито за почтеност, а за фактическата невъзможност парите да бъдат върнати. Това е ясно и за гърците, и за техните кредитори, и за доминаторите в европейската политика. И тук възниква въпросът - Защо при това положение сме свидетели на всички случващи се драми?
След като дългът не може да бъде върнат, независимо от разположението на Гърция във или извън еврозоната, за какво са всичките тези упражнения.
Целият проблем произлиза не от Гърция, а от Германия и по-точно от Меркел. Попарата вече е надробена. Ясно е, че плащането е невъзможно. От тук нататък възможностите са няколко. За Гърция - да излезе или остане в еврозоната. За Германия - да разкара Меркел.
Уловката е именно в битието на Меркел на позиция много над нейните възможности. Цялата драма в ЕС и в еврозоната е продукт на личната драма на Меркел, която изхвърча, ако не накара Гърция да плати, което е невъзможно. Естествено Меркел е малко вероятно да се оттегли доброволно или пък да признае, че не владее положението, или нещо от тоя сорт. По подобен начин стоят нещата и за други, по-малко влиятелни европейски политици. Иначе самият дълг на гърция е незначителен на фона БВП на страните от еврозоната, който възлиза на 13,4 трилиона долара. При положение, че е ясно, че това е един несъбираем дълг и от разправиите около него произлизат само неприятности, е много по-логично и изгодно той да бъде отписан. Още повече, че много голяма част от емитирането му е ставало под надзора на ЕЦБ и де факто банката е гарант. За съжаление драмата няма да приключи скоро, именно поради споменатите вече причини, отнасящи се до Меркел и Германия.
За Германия има и друг голям проблем. От една страна, ако се стигне до отписване на дълга или изкарването на Гърция от еврозоната, Германия ще понесе голяма част от финансовата тежест. От друга страна присъствитето на Гърция в еврозоната и постоянното сриване на еврото около драмите с дълга, са грубо казано голяма далавера за Германия, чиято икономика печели много пари от конкурентната слаба позиция на еврото спрямо долара. Едно отърваване от Гърция ще се отрази на курса на еврото. То ще бъде по-стабилно и по-скъпо, което буквално ще вкара германската икономика в рецесия.
Най-изгодното развитие е отписването на несъбираемия гръцки дълг и оставане на Гърция в еврозоната, което ще бъде край на драмата, няма да навреди на немската и европейската икономика, ще закрепи еврото на сегашните му нива или на близки до паритетните спрямо долара и Меркел ще трябва да изхвърчи. Въпрос на време е немците да загреят, че не е добра идея да подаряват бъдещето си в ръцете на кадри от изтока, особено на такива родени преди 1973 година.
Колкото до гръцкия референдум, той не беше за парите. Както казах и както на всички е ясно, тези пари са несъбираеми.

Силата на масовите очаквания

Очакванията имат силата да определят бъдещето или по-точно да го предопределят. Това е най-силно, когато определени очаквания са масови. Така например, ако съществува масово очакване за поскъпване на храните, то поскъпването им е неизбежно. Всеки тръгва да се запасява, докато е евтино и цената отива нагоре. Същото се случва с цената на пертола.
Естествено, колкото и да е голяма силата на масовите очаквания, тя е в състояние да въздейства и определя бъдещето само в случаите, когато става дума за неща свързани с човешките възможности.
Многото хора биха могли да предизвикат поскъпване, но от друга страна, колкото и много да са онези, които очакват да завали сняг през юли, сняг няма да завали. Независимо от езотеричния спам за силата на човешкото съзнание, неговите възможности са доста ограничени от реалността. Човек може да определя посоката само отчасти, в точно определени части.
Ето, Гърция например. Близо две трети от хората очакват Гърция да изпадне от еврозоната, ако се случи политическа криза и не бъде съставено правителство. Тук нещата са ясни. Ако Гърция не успее да състави правителство и настане политическа криза, най-вероятно ще изпадне от еврозоната - това очакват хората и е във възможностите им да го предизвикат. За разлика от снеговалежа посред лято. Държателите на гръцки активи бързат да се отърват от тях, туриситческият бранш в Гърция очаква сериозен спад за този сезон и така нататък. Кой би искал да попадне насред улично меле или да чака една седмица, докато му отворят археологическите обекти. И посещението в Атина се отлага за някой следващ път. Така очакването Гърция да изпадне отива в очакваната посока.

На какво ми приличат гърците (144)

Знаете ли на какво ми приличат гърците? На некой, на когото не му стигат парите и оправя нещата, като си изпотрошва мебелите.

033

Историята познава много фалити и като историк съм запознат с тези процеси от римско, та чак до наши дни.
Вече е ясно, че гръцкият дълг отива в графата на лошите кредити и голяма част от дадените пари няма да бъдат върнати никога. Кредиторите ще пият по една вода. Това не решава въпроса с трудностите, които Гърция изпитва при покриване на текущите разходи извън обслужването на дълга. Говори се за дефицит от порядъка на над двадесет процента, но бог знае колко е в действителност. Ако не бяха част от еврозоната гърците можеха да хванат по лесния път и да вземат заем от близкото бъдеще, като пуснат печатницата за пари. След това девалвация. Другото, което Гърция може, е да намали харчовете си до размера на наличните средства или да вдигне данъците за да набави необходимите за разплащанията пари.
В момента гърците правят по малко и от трите, но нито едно не е като хората. Вместо от печатарската преса гърците вземат пари от немците. А те все не дават достатъчно и се налага да се импровизира с приходите и разходите. Ограничат разходите и половината им население, което е на държавната хранилка вземе и изреве. Дотук беше с ограниченията. Вдигнат данъците - бизнеса тръгва в странство, а населението пак вземе и изреве.
Прогнозата не е добра. Или гърците ще си изсърбат попарата сами, като бъдат изхвърлени от еврозоната. Или печатницата за евро ще прегрее.