001

Денят вече преваля и се замислям за предстоящата вечеря. Нещо лекичко. Вероятно омлет с малко масълце и сирене, а за гарнитура доматки. Тази година доматите изглеждат като извадени от оранжерия и са едни големи такива. Кой знае с какво са се опрашили или е генно инженерство, или Фукушимата започва да дава рандеман. Кой да ми каже. Японците бяха споменали, че няма страшно, а радиацията е безопасна, ама и за чернобилската така казваха. И това чудо за три дни или до следващия по-обемен безопасен теч. Вече почти не се споменава аварията, но материала си изтича преспокойно в морето. Добре, че е безвреден. С всичко друго май е така. Минаха-неминаха две седмици от онова с Брейвик и отшумя. Все едно не е било. На дневен ред са големите тревоги за еврото и долара, както и малките за непрестанното пребиване по пътищата, нещо положително за Бойко Борисов и вечното мрънкане от едно-друго. А, да и незаконните бунища будят известен интерес, главно медиен. На народа не му дреме особено. Интересно е как ще изчистят България за един ден, когато има боклуци за месец ринене. Да излезе човек около града, няма къде да се подпре от изхвърлени шишетия и счупени клозетни чинии. Градът е малък, но продуктивен. По телевизията показват естонците как успели да си почистят ливадите. Хората споделят опит, но Естония е едно, а тука е съвсем друго. Не знам що за хора живеят в Естония и доколко на видяното от екрана може да се вярва, обаче в България всичко става и се прави, като да не стане. Общината и държавата, пък и всеки един си затваря очите и се прави, че няма проблем. След това някоя институция вземе та се излети право с рогите. Да поставят и по един контейнер за ремонтни отпадъци, както поставиха за пепелта от печките. От това има ефект и много по-рядко виждам "опесъчаване" в зимните месеци. Контейнерчета, както и тук-там в кварталите по някоя барака, където хората да си карат старите хладилници. Толкова е просто, ама не, трябва да се плашим с глобяване.
Така върви живота - от пусто в празно, а аз започвам да огладнявам осезаемо, което ме подсеща, че е време да ставам.
То било голям кеф да блогнеш.