002

Остана време за второто блогване. Особено силно впечатление ми направи онова клипче. Един го бяха били и около него имаше тълпа негодници, които му преджобиха раницата. Не се чуваше какво си говорят, но нищо чудно да им е благодарил, че са спрели да го налагат. А на този направо му свалят гащите от задника. Гърчаво им е на англичаните. Сега им е гърчаво, но предното поколение е потривало доволно ръчички, че има кой да върши мръсната работа за малко пари. Държавата услужливо си е затваряла очите с години и всички са били доволни, а сега им е тежко. Да са ги интегрирали. Тези ямайски изтърсаци имат шанс да се впишат в английското общество, колкото са имали техните родители - на двойно работно време и на половин заплата. Разбираемо е, че не искат. Те се имат за местни и искат игра по същите правила. На всичкото отгоре се налага да се конкурират с по-квалифицираните и по-бели източноевропейци. Гледам ги така и няма как да пропусна, че унижаването на техните жертви очевидно им доставя удоволствие. Да хване да му събуе гащите насред улицата, при положение, че наоколо магазините за дрехи са изтърбушени до един. Не е само заради парите, има и омраза. В крайна сметка полицията и гражданите ще ги пребият. Не се съмнявам изобщо. Някакви побързаха да обявят сезона на въстанията, но много се съмнявам, че обикновения човек ще ги изтрае още дълго. В новините споменаха, че тримата убити в Бирмингам, са били доброволци за борба с погромаджийте. Хората действат. Полицията като не може сама, те ще помогнат с тояги за крикет. Проблемът ще бъде решен в рамките на няколко дни. По-точно ще бъде отложен във времето. Ако англичаните не вземат мерки за социализация на местните ямайски и тринидадски потомци, със сигурност размириците ще се повторят. Отделно са и компактните маси мюсюлмански имигранти от Пакистан, Бангладеш и Индия. Този път те не участват, но при следващите изблици.
Англичаните подобно на останалите европейски народи се захласват и харчат много пари за принципно добри дейности, като екология и технологии за енергоспстяване, рециклиране и други такива. Нямам никакво съмнение, че начинанията са добри и всичко можеше да бъде прекрасно, ако не беше за сметка на другото. Историк съм, а не се сещам за успешно постигната амбициозна цел на гладен стомах. Не и в свободно общество.