087

Блогането или блогването е яко занимание, щото човек може да си напише, квото му е на акъла в тоя момент и като магарето - да си покаже рогите. Да се насере, само за да види какво ше кажат останалите. Можеш да си пишеш и аз мога, и го правя. За всякакви сериозни или несериозни неща, или просто да си се лигавя, ако ми е кеф.
Квото изкарам ще го видят дватрийсе човека или сто, ако им се стори интересно или ако някой им го прати в социалната мрежа, но пак е ограничено. Общо взето, пишем си по блоговете известно количество хора и си се четем помежду си. Умно или тъпо, весело или тъжно, сериозно или лигня, написаното много рядко може да излезе извън този тесен, почти семеен кръг.
Та, те така.
И нещо лично за финал, към Иво.
Иво, не знам дали се опитваш да ме убеждаваш в някакви неща, които си мислиш, че са еди-как си или си мислиш, че така ше разпространиш "словото си", но и в двата случая е от пусто в празно. Не за друго, а щото тука никой не влиза да чете (смех).