Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

неделя, 17 февруари 2013 г.

И днес ще се протестира, и днес ще се прелива от пусто в празно

Не е зле, че все пак нещо е в състояние да трогне и размърда народа. Днес електрическите протести продължават, вече в тридесет града на страната. На някои места броя на присъстващите е значим, тоест понадхвърля един процент от населението. Другаде процесите вървят по-вяло. Общото за всички е наличието на призиви за саморазправа и линч с електрическите компании и с някои политически престъпници. Народът вече ясно ги разпознава. Казах, че не е зле случващото се, но ако продължа мисълта си докрай, то положението не е и много добре. От една страна е хубаво, че ударът по джоба успя да събуди народа. От друга страна май това е единственото, което е в състояние да го накара да излезе от летаргията. Както би казал Ханку брат - малко е.
А аз бих допълнил, че начините и схемите, по които се случват събитията не предполагат никакви качествено добри резултати. Онзи ден гледах интервюто на Люси Манова в "Панорама" и останах изненадан от огорчението й, че липсва интерес от страна на политическите субекти към проблема. Изненадах се и се учудих на това, защото на всички протести в последните години организаторите им винаги са казвали, че не искат обвързване с политически партии. Донякъде това е разбираемо, тък като обикновено гражданското недоволство се употребява във възможно най-грозния смисъл на думата и след това нищо. Да си спомним 1997-а. От друга страна това изказване на Манова подсказва сериозността на проблема - той е политически. По принцип политиката е върха на мелбата, когато става дума за защита на граждански права и колективни или групови интереси. За съжаление тази аксиома среща масово неразбиране, а на политиката се гледа, като на нещо недостойно, което създава проблемите. В действителност именно политиката е най-легитимното средство за намиране на правилните решения. От друга страна протестите, като част от цалялата палитра на политическите средства, са предпоследното средство за постигане на някакви резултати - обикновено нетрайни, нестабилни и като правило далеч от предварителните намерения. Да си спомним 1997-а.
Като цяло не съм оптимист, че добрите решения ще станат факт точно сега, след тези протести. Бих бил оптимист, ако това стихийно изригване на гражданското чувство успее да се канализира, обуздае и намери правилния път, чрез стабилно и дългосрочно присъствие на всички нива в институциите даващи възможност за регулярен контрол над процесите не само с електричеството, а и във всяко друго отношение. Разбирате ли за какво говоря?
Всичко това може би е малко над нивото, до което успяхме да я докараме след четвърт век упражняване на демокрацията - да скачаме, едва когато ни вземат и хляба от ръцете. А може би не.

4 коментара:

  1. каквото и да е, съмнява ме, че този протест ще направи нещо повече от протестите за бензина. Ще има временно замазване на очите и с псевдо решения и след това същия хал. Сега бензина като е 2.66 що никой не скача? Щото видяха че файда няма

    ОтговорИзтриване
  2. Напротив, познал си. Първоначалната причина за протеста - електрическите неволи си остават нерешени. В политически план верно, ама то чакай да видим, че има навика да "премисля"

    ОтговорИзтриване