125

За чий? - питам аз. За чи хуй трябваше да възприемаме социална архитектура, харакерна за времето отпреди войната.
Напоследък си давам сметка, че представата на българина по отношение социалната структура е силно разцентрована и това се отразява зле. Ние, българите е време, като начало да си изясним какво означават следните категории - богат, беден, средна класа.

В този ред на мисли, сутринта слушах Конакчиев, който беше гост в Нова телевизия. Той спомена, че очаква през година да се увеличат бедните и много богатите, понеже в криза се случва това. Нормално явление. Всеки, който успее да отдели стотинка над екзистенциалните си нужди, ще я къта за черни дни и ще става все по-богат. Така се трупа богатството. На другия полюс са всички ония, които са под нивото позволяващо им да заделят и една троха настрана.

Другото, което се сетих е, че...
Добре си спомням, че като малък ни учеха, как в социализма няма бедни и богати. След това при демокрацията се бъзикаха със старото "учение", като мнозина казваха, как през социализма нямало бедни и богати - имало само бедни.
Днес като се замисля, първите лъжеха в реално време. Вторите също лъжеха, обаче в исторически порядък - бедни и богати винаги е имало. Дори през социализма.
Съмнява ме обяснението, че имало само бедни, да е много-много плод на преднамерена лъжа, по-скоро е резултат на някакво разкривено възприятние. Това прозира от последвалите схващания за богат, беден и средна класа.

По времето, когато в България идва края на социализма, в развития западен свят понятието средна класа е придобило по-широк смисъл и е започнало да включва всеки, който е в състояние да плаща ипотека, без значение от начина, по който си изкарва парите. Дали ще работи за собствена сметка или ще е на заплата, това постепенно отстъпило на количеството пари, които изкарва. Или казано по-така, много голяма част от някогашния пролетариат се е придвижила нагоре по социалната стълбица. По политически и икономически прични хората на запад са си направили така нещата, щото средната им класа обхваща 80-85% от населението. Разбрали са, че колкото повече хора разполагат с достатъчно пари, толкова по-производителна е икономиката - много богатите стават още по-богати, дребните наедряват и всички заедно наливат пари в разни социализми(така казвам на социалните дейности и системи - пенсия, здраве, безработица и др.), че да вдигат нивото на най-пропадналите. Просто са разбрали, че се калят, ако ги натискат в калта и вместо това са започнали да ги вадят от нея. И ги правят платежоспособни купувачи :))

От тая гледна точка българското разбиране за средна класа е напълно съвременно за годините преди войната. Надявам се да схващате сарказма ми.
По онова време в тази категория са влизали дребни(натъртвам на дребни) занаятчии, земеделци, търговци, предприемачи и държавните чиновници. Всички останали наемни работници, било в индустриалното производство, услугите, търговията, земеделието или в някаква друга дейност, са минавали под обобщаващото пролетариат - под нивото на средната класа.

Констатациите и изводите се натрапват от самосебе си.