От гледна точка на капитализма

Ще ми се да поговоря за злободневните грижи и проблеми именно от тази гледна точка - капиталистическата. Смятам, че е нужно да се прави отвреме-навреме, дори и по-често по възможност. На този етап все още не смея да мечтая, че подобен прагматичен подход може да стане масов, но ето - допринасям с каквото мога в тази посока.

Злободневните теми, на които ще обърна внимание са няколко.
Първата е актуалната тези дни криза със здравеопазването, бюджета на здравната каса и като цяло принципите, по които от една страна се случва здравеопазването, а от друга как би следвало да се случва, така че да не виждаме в сутрешните блокове, как поредния човек си е заминал, докато чака накакво позитивно развитие на казуса си.
Втората е за банките и проблемите около тях в момента.
Третата е за другия осигурителен балон - пенсионния.
И за финал малко политика.

Не в този ред, разбира се, но горе-долу това са нещата, към които искам да насоча вашето внимание, като по-важното за мен в случая е да погледнем капиталистически на проблемите, което ще рече прагматично или според личните си интереси. Защо е важно да се гледа и от тази страна на проблемите - важно е, защото с повече гледни точки вероятността за постигане на някакъв обективен прочит нараства значително. А и по начало капиталистическата, тоест прагматичната гледна точка не е особено популярна и рядко може да бъде видяна на телевизионния екран, който дали ни харесва или не, си остава основен проводник на политики и идеологии.

Ще кажа още няколко думи и с това ще приключа с въведението в темата, след което ще мина по същество.
Радвам се, че капиталистическият начин на говорене и мислене полека успява да се прокрадне през медийната завеса. Заслугата за това се пада главно на една национална телевизия - България он Еър и на Сашо Дончев, който в качеството си на представител на БСК успява да даде подобен тон в медиите. Споменавам ги, защото според мен на положителните примери в общественото пространство следва да се обръща внимание и на второ място, поради това, че по-нататък ще имам нужда от някои тези споделени от Сашо Дончев за изясняване на понятията, като - капитализъм, пазарен капитализъм, неолиберализъм и връзката между частното и общото, и различните харакеристики на последните, поради които нерядко те влизат в противоречие.


1. Здравеопазването
Проблемите с финансирането на здравната система не са от вчера и както изглежда не се вижда тяхното решаване в близко време. От гледна точка на капитализма има няколко възможности за здравеопазване.

Супер капиталистическата е да няма изобщо държавна намеса в здравеопазването, да няма задължителна съпричастност и солидарност, и всеки сам да бере грижа за начините, по които ще гарантира собственото си здраве. Това е така наречената либертарианска гледна точка, според която всеки човек сам взема решения за всичко, което го касае и в резултат от това инкасира всички произтичащи от решенията му ползи и/или вреди. Това е краен, абсолютен капитализъм.

Какво, не ви ли харесва тази концепция? А, ако ви кажа, че в насоящия момент де факто се намираме в точно такава ситуация. Това е ситуация, в която всеки сам се справя с медицинските си проблеми, когато става дума за нещо по-сериозно от порязан пръст. Има обаче и една съществена разлика от чистия либертариански модел и тя е в това, че от една страна всеки се спасява по единично, но от друга страна всеки е принуден към задължителната съпричастност и солидарност, по-характерни за социалистическите идеологии.

Или може би си мислите, че като чинно плащате всеки месец определените ви здравни осигуровки сте осигурени? Не, няма такова нещо. Питайте раково болните, питайте Сашо, който си е плащал осигуровките със същата тази илюзия и за когото онзи ден в понеделник БНТ съобщи, че е починал, защото така наречената здравна система е решила, че от нужните му 170,000 лева за животоспасяващата му операция, може да отпусне само 50,000. Осигурен е бил...
Това е явен пример за "полулибератарианство" - ти си длъжен да плащаш, а държавата ти прибира парите и е свободна да прави, каквото й скимне.


Друг вид капиталистическо решение е това със системата на здравните здрастраховки. По принцип тук имаш избор да плащаш предварително, като идеята е да получиш финансиране в случай на нужда. Вариантите са безкрайно много, като по чисто капиталистически компаниите предлагат големи възможности за избор, било то по отношение на лимита, до който се плаща, било за видове заболявания. Застрахователите си имат статистически модели, по които определят тези неща. Доколкото ми е известно по този начин е организирано финансирането на здравеопазването в Щатите и в Швейцария. В общи линии, ако от една страна е на лице коректна и добре организирана застрахователна система, а от друга хората се отнасят достатъчно отговорно към здравето си, това работи много добре.
Недостатъкът на подобен тип организирано здравеопазване е същитя, като при супер капиталистическия либертариански вариант - ако останеш без пари и спреш да плащаш, оставаш без здравеопазване.
Между другото, това е един от ключовите дефекти на сегашната здравна система в България, що се отнася до частта с финансирането. С други думи прякото обвързване на здравно осигуряване и персонални вноски крие рискове за цялата система в случай на икономически срив и вълна от безработица. Накратко - някой не е мислил, когато е правил българската здравна система.


За по-добра образност на проблема, ще споделя и някои некапиталистически модели на организирано здравеопазване.

Хибриден - хем вменява персонална отговорност на входа на системата, тоест всеки да участва в издържането й с лични вноски на някакъв произволен принцип; хем втората алинея от регламента започва с изреждане на един куп изключения, които следва да не плащат; хем формално е заявено, че за всички ще има; хем за никой няма. Звучи ли познато?


Социалистически модел на здравеопазване
Финансирането се поема изцяло от държавния бюджет и всеки болен получава нужното му лечение. Тук личните ангажименти и отговорности към здравето са сведени до това да отидеш при доктора, когато нещо те заболи. Супер социлистическият варинт включва цялостното финансиране на лечението не само в болнични, а и в домашни условия. Чувал съм преди време, че в Испания било нещо подобно, поне що се отнася до крайната услуга за потребителя. Сега не знам как е.




Изводи, въпроси, тревоги, очаквания и възможни решения

Първият извод, който е базиран на реалните ми наблюдения е, че при всеки от изброените варианти на организирано здравеопазване (изключвам либертарианския модел) - капиталистически, хибридни или социалистически, е за предпочитане на изхода на системата да се подхожда строго капиталистически. Какво имам предвид. Без значение дали на входа на организираната система ще се подходи капиталистически (с лична финансова отговорност и ангажимент) или социалистически (пълно бюджетно финансиране), при всички положения на изхода, а и по веригата трябва да има много строга отчетност за това какво се прави и за какво се плаща. Нещо, което между другото липсва в сегашния български модел и което наред с пробойните на входа е в основата на всички проблеми и причина хора да умират, защото нямало пари. Чисто и просто не трябва да има пробойни. Независимо кой плаща, трябва да следи да няма разхищения, източване и други злоупотреби.

Основен въпрос е - Какъв вид здравна система искаме?

Въпросът е основен и сложен, освен това е идеологически претоварен. Логично е този въпрос да бъде решен със средствата на политиката, за предпочитане със средствата на пряката демокрация, но умно, внимателно и с много мисъл.

Аз лично не мога да се ангажирам с мнение за вида здравна система, която ни е нужда като общество, народ и държава. Не мога да знам от какво имат нужда другите - например ти. Затова ще направя онова, което мога - ще споделя на мен каква здравна система ми е нужна. Съвсем неслучайно споменах, че въпросът е идеологически претоварен. Лично аз изпитвам сериозен вътрешен конфликт, произтичащ от цялостното ми разбиране за свобода на избора и ненамеса на държавата в в него и онова, от което имам нужда като здравна система.
Познаващите ме сигурно ще ахнат, като кажа какъв вид здравеопазване предпочитам за себе си.
Изхождайки от личните си нужди и компетентност, бих избрал хибриден вариант:
- супер социалистически по отношение на финансирането, тоест тотално бюджетно финансиране;
- прагматичен по отношение на оценката на ресурсите, както се подхожда при системите със застраховките;
- либертариански по отношение на избора - да зависи изцяло от мен къде и при кого да търся медицинска помощ;
- строго капиталистически по отношение на управляваните средства, тъй като дори и да е бюджетно финансирата система, тези пари пак ще идват от моя джоб.

Смятам, че изборът ми е рационален и отговаря напълно на онова, за което споменах преди малко - нуждите и компетентността ми. И сега обяснявам.

На първо място - такава система ще ме освободи от прекия ми ангажимент да отделям от личното си време за разправяне с лични вноски. Време, което мога да ползвам за нещо друго. Освен това, тъй като не става въпрос за неотложна потребност, понеже през голяма част от времето не ми трябва здравна помощ, е много веротно да забравям, че имам ангажименти за това, което естествено ще затормози и самата система. Тези грижи и проблеми отпадат при варианта на бюджетно финансиране. Предпочитам да ми вземат тези 20, 50 или 100 лева от преките данъци или от ДДС-то, когато пазарувам, пред, знаете за какво говоря.
На второ масто - Ще се чувствам по-добре, ако не се налага да плащам директно с вече влезлите в джоба ми пари. По-добре е индиректно от събраните, както споменах данъци.
На трето място - медицински некомпетентен съм. Както повечето от вас, предполагам. Мога да имам мнение за системата на здравеопазване изхождайки от нуждите си, житейския си опит и някаква компетентност в да речем икономическата сфера, но от гледна точка на медицината съм кръгла нула. Нито мога да предвидя вероятността от какво ще се разболея, нито съм наясно каква е цената на съответното лечение, изобщо не мога да взема адекватно решение базирано на някакво обективно знание, така както решавам за един куп други неща. Затова предпочитам система, за която така или иначе да плащам, за предпочитане да не се налага да я ползвам, въпреки дадените пари, но която да ми гарантира най-оптималното лечение, ако се наложи.


Но както казах, това е моето виждане за вида система на организирано здравеопазване. Какво точно ще бъде, това следва да бъде решено по споменатия по-горе начин. При всички положения промяна на здравеопазването е нужна, защото сегашното не работи.

Това е. Текстът стана прекалено дълъг и мисля тук да сложа точка за момента, а с песниите, банките и политиката да продължим в някой от следващите дни. Надявам се, ако случайно сте стигнали до това място, прочетеното да ви е било полезно или поне да ви е накарало да се замислите.