Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

понеделник, 14 октомври 2013 г.

Българското здравеопазване - поле за изява на идиоти

Няколко пъти съм попадал на анкети касаещи доволството или недоволството от българското здравеопазване в последните години и нито веднъж не съм видял доволните да са повече от недоволните. Точно обратното, като се почне от по-оптимистичните и се свърши с крайно песимистичните, оценката варира от 60 до 90 неодобрение. Общо взето има обществен консенсус, че здравеопазването ни не струва. Разликите в процентите са по-скоро плод на въпросите и тяхната конкретика, отколкото на някаква съществена качествена промяна във времето.

Да обобщя накратко по-видимите от страната на потребителя проблеми. Бих казал, че са налице два главни и няколко второстепенни.
Главните са от финансово естество и засягат входа и изхода на системата. Както знаем парите на изхода все не стигали и всеки ден някой мрънка, че го карали да си плати, че нямало направления, че не му плащат лечението. За капак тези неудачи породени от некадърността за управление на обществен ресурс рефлектират върху всеки от нас под формата на всекидневен тормоз във вид на дарителски кампании. Отвсякъде изскачат с викове "ДАЙ!". Най-лошото е, че на всеки може да се случи и хората дават. Балъците с балъци скапани дават и ще дават, след като са безмозъчни и не могат да изискат работеща система. Но да предположим, че се случи чудо и все пак на злоупотребите на изхода на системата бъде сложен край, тогава парите пак няма да стигат, защото опираме до втория главен проблем - този на входа. Смея да предположа, че в частта с набирането на средства системата на здравеопазването е измислена от някой кръгъл идиот. Не зная кой е, но ако няма някакви други постижения извън сътворяването на това недоносче, то определено е кръгъл идиот. Така замисленото финансиране, чрез плащане на здравноосигурителни вноски персонално и като дял от заплатата е меко казано дебилно и идиотско, тъй като финансирането на системата е пряко зависимо от броя на работещите и нивата на техните заплати и когато някой остане без работа, то парите секват, което прави невъзможно планирането на приходите. Освен това от гледна точка на обикновения човек, оставането без доходи означава и оставане без медицинска помощ, което обезмисля изцяло плащането на вноски, когато е добре. Представете си, че същата методика важи за пожарната безопасност и ще добиете представа за мащабите на идиотията. Просто не си представяте колко мащабна е идиотията на здравеопазването само по линия на приходно-разходната част.
И тук опираме до един куп второстепенни проблеми и дефекти на системата - тотална липса на контрол по отношение на медицинските стандарти; липса на каквато и да е отговорност за лекарски грешки, липса на професионализъм и откровена мърлявщина - най-много да уволнят някой, след което същия отива да касапи в друго лечебно заведение. Случаите на отнети права са изключение, а осъдени доктори май няма изобщо. Човек ще каже, че са сто процента безгрешни, нали? Към тези да добавя множеството законодателни пречки, които спъват развитието на медицината. Мнозина критици на здравеопазването изтъкват финансови доводи за непреспиращата лекарска емиграция, обаче това не е съвсем вярно, защото, ако един лекар иска да се развива професионално и изобщо да се докосне до най-съвременните методи и технкии на лечение, а не дай боже и сам да измисли нещо, то той несъмнено трябва да отиде в някоя по-напредничава в мисленето страна.

За какво говорим изобщо?

Няма коментари:

Публикуване на коментар