ПАРИТЕ

Тук в България е криза, откак се помня. Не се сещам да е имало време, когато вървейки по улицата съм чувал хората да не се оплакват, че са в недоимък. Вярно, че днес, ако погледнем как е било вчера, може би ще си кажем, че сме живели добре. Все пак живеем в настоящето, а в настоящето още не сме имали оня момент, да кажем, че живеем добре.

В днешното кризисно настояще казват, че трябват инвестиции и усвояване на еврофондовете, които ще ни оправят живота. А как беше във вчерашното предкризисно настояще - казваха същото. Всякакви специалисти се изказват в тази посока, а видно е, че хората не са доволни. Личи от политическите резултати. Оценката е недвусмислена, защото живеещите добре хора дават нов мандат на управлявалите политици.

Политиците се сменяват, но думите не. Идват нови и говорят за същото. Пресмятат статистически живота на хората и казват - има повече, по-добре е... А на следващите избори същите хора, които статистически са по-добре, решават да ги сменят за пореден път. Сменят хората, но думите остават същите, а парите вероятно пак няма да им стигат.

Парите са нещо добро и с тях се постигат различни качествени резултати в зависимост от употребата им. Една сума пари, да кажем милион лева прави различен кръг в икономиката, според това у кого е попаднала. Милион лева в ръцете на един човек имат една посока на движение. Друга е посоката им, ако са разпределени на хиляда човека. Съвсем друг е пътят им, когато попаднат под формата на пет лева джобни в ръцете на 200000 деца.

При всеки от случаите икономическият ефект е различен.