Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

понеделник, 27 май 2013 г.

Имам много добро обяснение

Имам много добро обяснение за чувството на неудовлетвореност от държавата, което витае сред обществото. Към този момент двата субекта се движат в съвсем различни коловози.
Държавата, като държава, се намира на точно определено място на политическата карта. Съвкупността от декларираните ценности и намерения, произтичащи до голяма степен от геополитическата ориентация на страната, както и реалните практики, които нерядко се разминават с писаните правила, я поставят на мястото, което заема - графика 1. Обществото от своя страма има съвсем други разбирания за живота и като цяло за правилата и посоката, в която следва да се развива страната. Мястото, на което се намира обществото или народа, е видимо на графика 2.

Какво означават тези разминавания.

На първо място, те водят до огромното чувство на неудовлетвореност, което се шири и което може да бъде прочетено в резултатите от проведените неотдавна избори. Фактите са безпощадни в това отношение и са съвсем категорични - половината население изобщо не желае да участва в политическия процес, а една четвърт от участвалите останаха без формално представителство. Терминът "формално представителство" се очертава, като възможно най-коректен, тъй като и останалите около 38% процента от народа, които успяха да излъчат свои представители, реално не разполагат с никакви възможности за политическо влияние.
Неудовлетвореността идва някак естествено, когато човек се вгледа в изграждания с години политически профил на държавата и съвкупния профил на българското общество. Един поглед върху графика номер 3, е достатъчен да онагледи разминаванията. Видно е, че сферата на интереси и разбирания на народа, в много малка степен се застъпва с тази, която е зададена от държавата. Лично мен настоящото положение ме удовлетворява много повече, от онова, което би било, ако държавата се развиваше в унисон с масовите разбирания. Моите дискомфорти са породени главно от лошите практики, които така или иначе се случват, което ми създава усещане за липса на стабилност и перспектива за развитие, но на общия фон ме устройва, както вече споменах. Съвсем друг е въпроса, как се чувстват всички онези, чието множество оформя общия облик на народа - вероятно зле.

На второ място е лошата перспектива, която произлиза от тези разминавания. По-точно перспективите и възможностите са две. Едната е държавата да се синхронизира с разбиранията на широките маси и да заработи, според тези разбирания. Това ще доведе до дефицит на тоалетна хартия и други дребни неразположения, подобно на случващото се във Венецуела, тъй като моментните разбирания на народа, са много по-близо до тази екзотична дестинация, отколкото до нещо качествено по-добро. Втората възможност е държавата да направи така, да създаде такива условия, че народа да заживее значително по-добре от материално-битова гледна точка, което да го дръпне към центъра на политическата карта. Лично мен второто ме устройва повече, въпреки че е по-трудно.


Връзката между между материалния статус на населението и политическите му наклонности е ясна и отдавна известна. Дали марксисткото схващане, че битието определя съзнанието, се приема или не - не е толкова важно, тъй като практиката го потвърждава. Що се отнася до личните ми претенции, то те се свеждат до няколко много прости неща - още малко лични и икономически свободи в реалната практика на държавата, както и свеждане до минимум на нерегламентираните практики, биха направили мястото много приятно за живеене. Но пак казвам, това е лично мнение. Сигурно, ако попитам него, него или нея, биха казали, че искат по много от всичко и нищо чудно да са прави.

Няма коментари:

Публикуване на коментар