Имам много добро обяснение

Имам много добро обяснение за чувството на неудовлетвореност от държавата, което витае сред обществото. Към този момент двата субекта се движат в съвсем различни коловози.
Държавата, като държава, се намира на точно определено място на политическата карта. Съвкупността от декларираните ценности и намерения, произтичащи до голяма степен от геополитическата ориентация на страната, както и реалните практики, които нерядко се разминават с писаните правила, я поставят на мястото, което заема - графика 1. Обществото от своя страма има съвсем други разбирания за живота и като цяло за правилата и посоката, в която следва да се развива страната. Мястото, на което се намира обществото или народа, е видимо на графика 2.

Какво означават тези разминавания.

На първо място, те водят до огромното чувство на неудовлетвореност, което се шири и което може да бъде прочетено в резултатите от проведените неотдавна избори. Фактите са безпощадни в това отношение и са съвсем категорични - половината население изобщо не желае да участва в политическия процес, а една четвърт от участвалите останаха без формално представителство. Терминът "формално представителство" се очертава, като възможно най-коректен, тъй като и останалите около 38% процента от народа, които успяха да излъчат свои представители, реално не разполагат с никакви възможности за политическо влияние.
Неудовлетвореността идва някак естествено, когато човек се вгледа в изграждания с години политически профил на държавата и съвкупния профил на българското общество. Един поглед върху графика номер 3, е достатъчен да онагледи разминаванията. Видно е, че сферата на интереси и разбирания на народа, в много малка степен се застъпва с тази, която е зададена от държавата. Лично мен настоящото положение ме удовлетворява много повече, от онова, което би било, ако държавата се развиваше в унисон с масовите разбирания. Моите дискомфорти са породени главно от лошите практики, които така или иначе се случват, което ми създава усещане за липса на стабилност и перспектива за развитие, но на общия фон ме устройва, както вече споменах. Съвсем друг е въпроса, как се чувстват всички онези, чието множество оформя общия облик на народа - вероятно зле.

На второ място е лошата перспектива, която произлиза от тези разминавания. По-точно перспективите и възможностите са две. Едната е държавата да се синхронизира с разбиранията на широките маси и да заработи, според тези разбирания. Това ще доведе до дефицит на тоалетна хартия и други дребни неразположения, подобно на случващото се във Венецуела, тъй като моментните разбирания на народа, са много по-близо до тази екзотична дестинация, отколкото до нещо качествено по-добро. Втората възможност е държавата да направи така, да създаде такива условия, че народа да заживее значително по-добре от материално-битова гледна точка, което да го дръпне към центъра на политическата карта. Лично мен второто ме устройва повече, въпреки че е по-трудно.


Връзката между между материалния статус на населението и политическите му наклонности е ясна и отдавна известна. Дали марксисткото схващане, че битието определя съзнанието, се приема или не - не е толкова важно, тъй като практиката го потвърждава. Що се отнася до личните ми претенции, то те се свеждат до няколко много прости неща - още малко лични и икономически свободи в реалната практика на държавата, както и свеждане до минимум на нерегламентираните практики, биха направили мястото много приятно за живеене. Но пак казвам, това е лично мнение. Сигурно, ако попитам него, него или нея, биха казали, че искат по много от всичко и нищо чудно да са прави.