Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

вторник, 13 август 2013 г.

Проблеми с югоизточния съсед

Не остана обществена енергия за повече скандали, иначе тайната турска вечеря в Пловдив, както я нарекоха от една телевизия, би предизвикала огромен, ама наистина огромен скандал. Скандално донякъде е, че събитието е проведено тайно, извън погледа на медиите, респективно далеч от погледа на народа.
(Ще ни наричам народ, по-уместно е от общество.)
Големият скандал обаче, е в това, че вечерята е тайна турска. Да се оправдая още един път - определението е на Нова телевизия. По-малко скандално в случая е, че е тайна и повече скандално е, че е турска. Проблемът не е малък, но може би ще му бъде придадено по-голямо значение, отколкото заслужава. Причината е, че не става дума за друг, а за Югоизточния ни съсед. С Югоизточния съсед берем ядове, откак можем да помним или казано иначе 14-ти век вече. Откакто предците ни са дошли тук, все проблеми е имало с Югоизточният ни съсед. Проблеми и отвреме-навреме неприятности, така че страховете и опасенията са исторически обусловени и докнякъде непреодолими.
От времето на първите ханове стъпили по тия земи, българинът е научил, че с Югоизточния съсед трябва да се внимава, защото невниманието причинява болка и страдание. Такова място са ни избрали и дотам са им стигали силите, че винаги на югоизток е имало респектиращ, силен и плашещ съсед, чието присъствие всявало ужас поколения наред. Времената се променяли, сменявали се и съседите на югоизток, но заплахата никога не си отишла. Византийци, латинци, турци - който и да дойдел, винаги гледал на северозапад. Гледал към нас. И не само гледал.
Така че с нищо непредизвиканото неадекватно поведение в присъствието на югоизточния съсед, няма как да остане незабелязано.

Ако погледнем назад, ще видим, че винаги е било така. Югоизточният съсед винаги е предизвиквал страх и паника, при всеки свой поглед насам. Така е от времето на нашите ханове. Хановете много се страхували от югоизточния си съсед, който не пропускал сгоден случай да им отрови живота. Къде с основание, къде без им се привиждал и причувал прокрадващия се в тъмнината враг. Виждали врага в търговеца, посланика, попа. Най-вече в попа, но и всеки по-близък с югоизточния съсед, можело да остане без глава върху раменете. Поповете, църквата и християнската религия били голямата заплаха за българските ханове в първите им два века тук. В тях те виждали прокарване на чужди и враждебни интереси от югоизточна посока. Накрая се предали, а според други - продали на съседа. С хановете било свършено. Скоро след това и държавата паднала. Години по-късно дошъл нов съсед и всичко започнало да се повтаря. За щастие по онова време турците били много невежи по отношение на историята и въпреки че успели за втори път да сложат край на държавността ни, поне не съумели да ни асимилират или обезличат, като своите предшественици. Чисто и просто народът извадил голям късмет, задето турците не били наясно, как онези преди тях купили хана срещу малко илюзорно спокойствие. Така били онези турци, в онова време.

Днешните югоизточни съседи далеч не са толкова боси по отношение на историята. Дори напротив - много добре подготвени са. Те имат стратегия, която е добре измислена и тактика за реализацията й. Имат и един много умен и отлично подготвен министър на външните работи. Ще ми се и ние да имахме един такъв през последните двадесет и няколко години, но не било писано. Днешният югоизточен съсед е респектиращ в качеството на приятел и плашещ като враг. По стечение на обстоятелствата страната ни има много добри съседски отношения с днешна Турция, но не бива така айляшката да се пускат фандъци, като тайната турска вечеря в Пловдив - опредлението е на Нова телевизия.

Няма коментари:

Публикуване на коментар