Преди няколко месеца си направих труда да снема профилите на народа и държавата, така както ги виждам - субективно, от собствената ми камбанария. Тогава взех предвид от една страна писаните правила и закони, а от друга ситуирах двата субекта в контекста на реалните им практики в съответствие или несъответствие с писаните норми. Ще онагледя с конкретен пример - отношението към абортите. От едната страна е държавата, която има много либерално отношение към това право, като не само не го преследва, а и съдейства за неговото упражняване. От другата страна е народа, който подобно на държавата приема правото на аборт, макар и някак по-дискретно, но в никой случай не и с изразено негативно отношение. Казано накратко, в този случай държава и народ са на една вълна - когато хората са в нужда го правят, а държавата им съдейства. В много от останалите казуси има къде по-малки, къде по-големи противоречия. Съществуват и ситуации на явно лицемерие, когато държавата е записала определени правила, но в същото време нейните институции имат съвсем други практики, които са по-близки до традиционните за народа възприятия. Народът от своя страна нерядко си кара в собствен коловоз, в пълен разрез с писаните норми, а държавата от своя страна се прави на ударена, тоест не работи. Последното изпълнява функция на изпускателен клапан, тъй като поради традиционната липса на адекватно политическо представителство, стриктното спазване на писаните норми би довело до гражданска война - избират се някакви с едни обещания и заявени намерения, които след това приемат закони по свое усмотрение в разрез с посланията дали им властта да го направят.
Този изпускателен клапан е тънка работа. Например, преди години бях заинтригувана и донякъде озадачена от мнението на политици, които определяха размера на допустимия процент сива икономика. Ами както се убедихме, процентът играе според ситуацията. Тънкостта е да определиш колко да отвъртиш този клапан- да не вземе да гръмне съдът, ако се прегрее. Ама той няма да прегрее, ако температурата е подходяща и съобразена (ето една кухненска аналогия с автоклавните съдове). Искам да кажа, че спазването на нормите от двете страни няма да ни навреди, ако те са разумни. Обаче съм абсолютно съгласна с твърдението, че стриктното спазване на нашите писани норми би довело до гражданска война (или пък масови фалити)- те просто не са направени достатъчно разумно, в интерес на народа и с оглед на ситуацията. Доста от тях просто са плод на стабилно подплатен лобизъм.
ОтговорИзтриванеЧисто и просто има разминаване между писаното от една страна и желаното и традиционното от друга.
ОтговорИзтриване