Съществува схващане, че всяко нещо, което не е забранено от закона е позволено. Твърдението е вярно, което следва да ни насочи към същността на смисъла на законите. Изхождайки от позицията, че всичко незабранено от закона е позволено, стигаме до извода, че законите са ни повече, ни по-малко списъци със забрани. Законите ни забраняват да вършим онова, което е неприемливо от обществена гледна точка или позицията на мнозинството представители на едно общество.
Но каква е рамката, до която могат да се простират забраните - именно тук се намесва Конституцията, която посочва докъде може да стигат те.
Ролята на Конституцията е да пази правата на хората от законите. Конституцията ни пази от държавата или поне би трябвало да го прави на теория. Конституцията защитава нашия живот, собственост и права от държавата и нейния произвол, но не и от нарушаването им от страна на съседа или престъпника. От съседа и престъпника трябва да ни пазят законите. Същите закони, които представляват списък със забранените за правене неща. Например - Конституцията казва, че имаме право на живот, а законите забраняват на съседа да ни го отнеме и определят наказанието в случай, че го направи.
Такава е логиката, от което можем да заключим, че Конституцията следва да гарантира единствено права и свободи на отделния човек, но не и да му вменява отговорности и задължения, тъй като свободният човек е в състояние сам да прецени кое е негов дълг и кое не. Така е на теория и така би трябвало да са поставени нещата в една истински правова държава. За съжаление у нас практиката се разминава с тези прости принципи, а Конституцията в едно ни гарантира правата и в същото време ни ги ги отнема, вменявайки ни задължения.
Българската конституция е прекалено дълга и изпълнена с противоречия. Конституцията, в чиято рамка са поставени правилата, по които живеем, кара хората да бягат или да се чувстват онеправдани.
Дали е добра такава конституция преценете сами.
http://constitutionbg.blogspot.com/
Няма коментари:
Публикуване на коментар