Споровете за това, дали трябва международната общност, НАТО, САЩ или България да се намесват в конфликта в Сирия, ми напомниха за времето отпреди двадесет и няколко години. По онова време много се говореше за пътя, който следва да изберем, като народ и държава. Част от гласовете бяха в полза на това, да се върнем във времето преди девети септември и да започнем оттам, откъдето сме спрели, а други бяха категорично против. И двата лагера изтъкваха положителните страни на своите тези, като се облягаха на противниковите пасиви. Добрите им страни се състояха в лошите на другия, но с този акъл - толкова.
Все едно да избираш между тоталитаризъм, в който разнасянето на глави в чанти и размяната им за стотици хиляди левове и такъв с вързани за горящи купи сено жертви, е някакъв добър избор. За щастие феновете и на двете не успяха да се наложат и мокрите им сънища не се сбъднаха.
По сходен начин стоят нещата и в днешна Сирия. Изборът на сириеца е ограничен между тоталитаризма наложен от един диктатор и такъв подчинен на религиозни догми от мрачното средновековие. С този акъл - толкова.
А дали е добре онзи да бъде освиткан - Да, без никакво съмнение.
Като си почнал, кажи и защо е хубаво. Първо в него район отърване от тоталитаризъм няма. Либерастия от американски тип пък -хич не се ашладисва, пък и на никой ТАМ не му трябва.
ОтговорИзтриванеАко мислиш, че е хубаво да е американска марионетка новия, ясно че хубаво и такава е целта(смех).
Ама за народа, особено за християните там, хич не е хубаво. И не забравяй, че този диктатор го направиха основно платените драскачи.
Кажи си го напрово, ресурсите ми е кеф да са в ръцета на Големия брат, пък амуджите да го духат и не го върти като на охлюв задника.
Пък България с какво да се намесва, с теляци ли? :)
Да, ако ще е марионетка, е по-добре да е американска.
ОтговорИзтриване