Поуките от протеста накратко

Докато не разберете, че така не може, драги ми "реформисти", ще обръщаме всяка лодка, на която откажете да ни качите. Да, в септичната яма сме, но и вие при нас.
Не върви да ни пробутвате мантри и заклинания, не върви на ни плашите с Баба Яга и не върви да насъсквате вашите фанатизирани активисти срещу нас, крещейки ни "бегайте, като не ви харесва". Годината е 2013, а не 1990 и днешните баламурници, не са баламурниците от тогава.

Протестът ни умря и тези, които го домориха, сте именно вие. Вие го съсипахте. Ние, протестиращите не искаме да се бутате пред нас - не ви щем. Не става така. Не става, вие да решавата кое и как, а ние да ви подкрепяме, щото сме били в безизходица. Нищо такова няма да ви огрее.


Все пак от протестът ни имаше полза. Няколко ползи.

Първата и най-голямата е, че стана очевидна силата на обществото. Много скоро след началото на протеста, ние отбелязахме първата си и единствена победа - Пеевски отпадна. Видя се, че бидейки незрели политически и нямайки усет и умения да упражняваме постоянно властта, която по конституция ни принадлежи, все пак имаме силата да "налагаме вето" със спорадичните си изригвания. Този модел работи и това се видя съвсем категорично. Той можеше да бъде приложен и да доведе до благоприятна развръзка и със следващите примери на управленско безочие - областните управители и НЗОК. Можеше, но не се случи, защото някой реши, че може да се качи на гърба ни.

Втората полза е осветяването на част от така нареченото гражданско общество, състоящо се предимно от тъмносини фанатици, изживяващи се като блогъри и НПО-деятели. Видя се мястото и ролята на споменатите в този протест, но едва ли са очаквали такъв масиран отпор от страна на масовия протестиращ извън този тесен и претендиращ за елитарност кръг.

Третата полза е навлизането в публичното говорене на понятия, като "соросоиди", които може би в българския им вариант ще е по-точно, ако бъдат наричани "антоанетки". Стана ясно и вече всички знаят, че има хора, които получават пари, за да се бъркат в обществените процеси. Не коментирам на чия страна и ползата от намесата им, а само тяхното съществуване. Ясно е, че има хора, които получават заплата, за да организират протести. По-точно организират, за да оправдаят хонорарите си.
Тези платени общественици не останаха незабелязани, както от страна на техните по-именити противници вляво, като Волгин, Андролова и други, така и от страна на по-обикновените участници в протеста. Масовото възмущение от съществуването им не можа да бъде замазано, както се е случвало преди и този път противниците на НПО-задкулисието не можаха да бъдат засрамени с обичайните епитети "фашизоиди, антисемити и комунисти".
"Антоанетките" отнесоха много здрави словесни атаки отвсякъде и казано на разговорен език - свиха ушите. В известен смисъл се случи известна дезориентираност и в крайна сметка основен потърпевш се оказа мажоретката на споменатата група, докато началниците успяха да се покрият от общественото полезрение.

Като цяло протестите се оказаха полезни за обществото и дадоха друг поглед върху случващите се под повърхността процеси и от двете страни на барикадата.