018

Преустройването на жилищното пространство с разместване на панели и остъкляване на тераси приключи в определен момент и постепенно квартала започна да добива нов облик. Жителите на това обикновено място разбраха с времето, че колкото и да въртят панелите, това няма да увеличи 60-те квадрата на скромните им апартаменти. Още в края на осемдесетте във входа се заговори, че може, ако може де, някак да си построим по още една стая. Краен вход сме и между два от апартаментите се оформя засечка колкото за една стая петнайсетина квадрата. Мисля, че бяха питали в общината и от там им беше отказано. Щях да се изненадам, ако бяха позволили. Гледката да е била уникална с една прилепена стая към панелния блок. Строителната утопия така и не се състоя. Грешката беше, че тръгнаха да питат в общината, но по онова време нямаше как. Ако идеята беше изчкала само още три години преди да се пръкне на тоя свят, сега щях да си ширя задника в една стая повече. Или пристройката да ме е премазала по време на някое земетресение.
Настъпилите политически промени направиха възможно сбъдването на строителните мераци. Като историк ми е много лесно да локализирам този преломен момент - когато милиционерът отвори вратата на партийния дом и даде знак за палежа му. Извън конкретните причини и цели за това деяние, отварянето на вратите и последвалия палеж бяха знакови, сигнал за цялото общество. Преди това имаше прекалено много държава в бита на българина и за всичко трябваше да се иска позволение, а след това държавата практически се скри за няколко години и само си получаваше заплатата.
Мечтите за жилищно пространство започнаха да се сбъдват и се появиха първите удължени или изнесени тераси. Въпросните екстеншъни никнеха като гъбки след дъжд. Появяваха се някак естествено отдолу-нагоре. Първата година на първия етаж, втората на втория и така полека-лека апартаментите вземат та увеличат площта си с по няколко квадрата.
Съседите в отсрещните апартаменти успяха да си откраднат по няколко метра жилище. От нашата страна се водиха преговори, но поради нежеланието на съседката от първия етаж плановете отидоха на кино. Жената каза, че тъкмо е приключила с ремонта си и няма нито пари, нито желание да започва отново. Някой заключи, че няма как да се почне от втория етаж. След това времето показа, че има как. За щастие в нашия вход не се случи.
За разлика от местенето на панелите, по отношение на терасите съм сигурен, че не е измислено в нашия квартал. Изглежда ми повече като самовъзникнал неформален национален идеал за повече жилищно пространство.