Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

неделя, 13 ноември 2011 г.

084

За трупането на богатство е много по-важно как се работи, отколкото усилията по време на работа. От голямо значение е, колко е голям кръгът на икономическата система, в която се работи. Дядо ми е правил диги ръчно, заедно с още няколкостотин свои събратя по съдба. Било е нужно да се правят диги и държавата е намерила привидно евтин начин да го стори. Казвам привидно евтин, защото на пръв поглед изглежда евтино да се ползва безплатен труд и да не се харчи за оборудване.
В същото време, ако човек хвърли едно око върху цялата икономика на страната, вероятно ще забележи, че в действителност този начин на работа потвърждава напълно поговорката, че евтиното излиза скъпо. Непосредствените разходи за направата на тази дига са били значително по-малко, отколкото, ако е се е плащало или с използването на технология - багери, камиони и много по-малко хора. С безплатния труд на трудовака изглежда е било евтино, но тогава никой не е гледал пропуснатите ползи. Реално с използването на технология, стотици хора можеха да вършат нещо друго, като да произвеждат БВП да речем. Вместо това са размахвали примитивните си сечива в Подунавието и са си губили времето. Икономика от типа малък кръг.

Неслучайно споменах сринатата от войната Германия, където положението е било много по-тежко от това при нас. Каквото и да се говори за качествата на немците, в онзи момент те са тръгнали от много по-лоша изходна позиция и въпреки това днес имат една от най-силните икономики в света. Какво би станало с тях, ако бяха хванали кирките, като нас?
Клишето казва, че един историк не трябва да предполага, какво е можело да се случи, а да гледа само действително случилото се. Между другото, не се сещам за един историк, когото познавам, който поне веднъж да не е нарушил този принцип (смех). Когато става дума за следвоенното икономическо развитие на България и на Германия, всякакви предположения са излишни - съвсем видно е какви са резултатите при единия начин на работа и какви са при другия. За разлика от типа малък кръг икономика, както е била нашата, немците не разполагали с хора за срочно робство в полза на държавата и им се наложило да плащат, ако искат работата да стане. Няма спор, че първоначално им се е видяло нанагорно и всяко построено е струвало с пъти повече от направеното в България, но виждаме какви са резултатите извън конкретния исторически момент, дългосрочно, така да се каже.

Немската система е била изключително проста и много логична. Те направили голям кръг икономика. Вместо да ангажират стотици хора в размахване на кирки, онези заменили голяма част от хората с машини. Примитивното мислене веднага довежда до въпроса, какво ще стане с изгонените. Отговорът е много прост - каквото е ставало с робите от набор '25 след уволнението им.
Така или иначе немците вместо да бухат на ръка, започнали да вкарват машини. Нищо, че страната им тъкмо е била счупена и разпарчетосана от победителите и че са били загубили към 14 милиона от населението си. Големият кръг икономика успява да намери мястото на всеки. Част от стотиците хора, които биха копали на ръка, след като нямало какво да правят повече там, се насочили където има работа.
Някои копаели руда и въглища, другите обработвали изкопаното и правели от него метали, а третите с металите произвеждали машини. Останалите се занимавали с транспорт, товаро-разтоварни дейности и така нататък. Малцината, които нямо къде да се денат, били пратени на борсата за социални помощи и пак живеели по-добре от трудоваците набор '25.
Уж скъпо, но докато няколкостотин безплатни наши са направили дигата на Дунава, онези в Германия са направили и дигата, и още един куп неща. Създали са много повече продукт и всичко е благодарение на това, че не са имали роби и е трябвало да плащат.
Така немците са станали по-богати, по-силни и по-уважавани, като вложените усилия в никой случай не са били по-големи от тези на хората с кирките и ръчните колички от набор '25.

Няма коментари:

Публикуване на коментар