103

Парадоксът на противоречието е изключително мощен интелектуален инструмент, когато конвенционалната логика е безсилна.

Може ли с капиталистически средства да се прави социализъм или възможно ли е със социалистически средства да се прави капитализъм - въпроси, които граничат с пълния логически абсурд.
Откъде, накъде - би казал някой шокирано.
Парадоксът на противоречието казва, че не само е възможно, ами е единственото възможно.

Парадоксът на противоречието може да даде търсените отговори, върху които ортодоксалната логика не е в състояние да хвърли светлина. Точно, както е в сентенцията или в онова другото твърдение, то ми е любимо - бавното е сигурно, сигурното е бързо => бавното е бързо. Да се обясни защо нелогично изглеждащото е напълно логично, трябва да се мине през много пъти "затова, защото...".

Съвсем нормално е и няма нищо учудващо, че най-много социална политика се провежда в най-капиталистическите държави. Такъв вид политика изисква много средства и само с капиталистическите методи е възможно те да бъдат набавени. Да се раздават пари и услуги на онези, които нямат е социалистическа работа, която е най-силно застъпена там, където има най-много пари. Да се правят големи разходи за трудова сила, също е крайно социалистическо занимание, но то не се случва в социалистическите държави, а напротив - най-силно застъпено е в най-капиталистическите.
Реално приложение на парадокса на противоречието - за да имаш силен капитализъм, трябва да правиш социализъм и за да правиш социализъм, трябва да имаш силен капитализъм.
Практически този модел осигурява единствено голям обем, а когато има много, то стига за всички.