Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

петък, 2 декември 2011 г.

106

Напомням, че ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ


Актуалният въпрос през последните месеци е този за печалбите и загубите от кризите в световната икономика и с еврото. Колко точно ще изгубим, колко дълго ще продължи, възможно ли е да изгубим по-малко или дори да се надяваме на печалба в тези смутни времена - тези въпроси тревожат мнозина. Онова, което е ясно по определение е, че при свиване на икономиката, като цяло се губи. Естествено, не всички ще загубят пропорционално. Някои ще загубят всичко, други ще преживеят частични загуби, а малцина ще приключат многократно по-богати.

В глобален план вече се очертава групата на най-силно пострадалите.
Най-засегнати ще бъдат държавите, те вече го усещат, чиито икономически системи са разчитали основно на експорт и систематично са подценявали значението на върешното потребление. Страни като България и много други, за които е характерно това, че са изнасяли предимно към развитите и платежоспособни пазари на Европа. При постоянно увеличаващата се безработица, което неминуемо ще доведе до спад в покупателната способност, вероятността този експорт да се свие драстично е твърде голяма. Което ще довде до допълнително свиване в този тип експортни икономики, до безработица, до политически кризи и хроничност на заболяването.
Редица държави се намират в деликатното положение на България. Властите се опитват да търсят изход, но без успех.
Правят опити за привличане на външни инвеститори. Да се насърчават инвеститорите, така да се каже. За целта постоянно се измислят нови и нови проекторешения, като данъчни облекчения и всякакви други подобни мерки, но по същество резултати няма. Няма как да има.
Основният проблем за икономики от типа на българската е, че инвеститорите нямат никакъв интерес да влагат парите си на такива места. Те затова и така не се появяват, въпреки привидно изгодните предложения. Първо на първо основните пазари в момента са в сериозни затруднения, а това създава проблем за реализацията на продукцията. Тази подробност се явява определяща за инвеститорското поведение. На второ място е липсата на платежоспособни купувачи на местна почва. Тоест, липсва икономичска логика да се инвестира и да се произвежда на места като България. В крайна сметка след стабилизаране на пазарите на някакви ниски нива, инвеститорите ще се насочат там, където са останали най-много платежоспособни клиенти - пак в Северна Америка и Западна Европа. А държавите с икономики от типа на българската ще си изтеглят последствията от системното неглижиране на собствените пазари, от преднамереното задържане на цената на труда в чакане, че някой ще дойде да инвестира заради нея и така нататък.
Следващите, които ще пострадат много, са икономиките залагали на масовия пенсионерски и алкохолен туризъм от типа ол инклузив. Както се очертава, този бранш е в предкоматозно състояние и скоро едва ли ще може да си поеме въздух.
Най-слабо засегнати ще бъдат онези държави, които нямат икономика, но те така или иначе нямат бъдеще, ако не броим това в пазара на органи за трансплантация (смех).

Въпреки всичко, кризата и свиването на глобалната икономика може и вероятно тук-там ще направи отделни икономики много по-силни, развити и адекватни при резки промени.
Конкретно в българския случай, а това се отнася и за останалите икономики от този тип, кризата може да се окаже много благоприятна в средносрочен и дългосрочен план. След като повечето възможности за експорт са ограничени, на тези държави не им остава нищо друго, освен да оправят занемарените си вътрешни пазари, да решат проблемите, които имат с ниската цена на труда и така да повишат вътрешното потребление, да увеличат обема на производството и да станат атрактивни за нови инвестиции.
Вероятно тук е мястото да си припомним, че инвестициите отиват, където има платежоспособни купувачи. Ако ходеха, където работната сила е евтина, тука щеше да гъмжи от инвеститори, а не е така - ФАКТ.

Наред с големите и малки губещи, не би било зле да обърнем малко внимание и на онези, които потриват ръце в очакване на богат урожай. Няма съмнение, че мнозина ще се опитат да изкарат много пари от кризата.
В чисто личен план има неща, които човек е добре да знае и да прави, когато момента е такъв. Най-важно си остава да бъдат предотвратени загубите от възможна хиперинфлация, валутна девалвация или банкови фалити. Все явления и процеси, без които никоя голяма криза не е минала и следователно може да се очакват.
По отношение на личните авоари е много възможно, който успее да се опази от завличане в случай на масов срив, когато кризата приключи да се окаже по-богат, отколкото е бил в нейното начало. Стига да внимава какво прави.
Тук мога само да съжалявам, че кризата ме завари без пукната пара, защото се отварят страхотни възможности. Все пак посъветвах онези от познатите си, които по някакъв повод са изказвали тревоги за бъдещето, за какво следва да внимават. Поне репутация пост фактум да си осигуря (смех).
Първото, което бих препоръчал на всеки, е да си разхвърля парите в различни банки. Лесна мярка срещу евентуален фалит. И изобщо не разчитайте, че държвата гарантира до 50 хиляди евро. Нито е ясно какво, нито колко, нито кога ще може да плати в случай на банков фалит.
Това е най-елементарното, което човек може да направи, като малка застраховка срещу потенциални загуби.

Ами, това е засега. Лека вечер и приятен уикенд.

Няма коментари:

Публикуване на коментар