112

Отиващ си и бъдещ президент се занимават с така наречената пенсионна реформа и ако за единия тя е закъсняла, за другия очевидно е прекалена.
Това което се прави в момента може да е всичко друго, но не и реформа. Тъй нареченото реформиране се изчерпва с поредната промяна на някои параметри, като възраст и стаж. За съжаление реформата на пенсионната система е закъсняла, но така и не е започнала да се случва.
В действителност реформа няма.

До момента бяха правени два опита за реформа в истинския смисъл на думата, които обаче се оказаха неуспешни. Това са въвеждането на точковата система и на частните пенсионни фондове.
Привидно точковата система променяше принципа за пенсиониране, но всъщност ефект не можа да се получи, което доведе до нейното отпадане. По подобен начин стоят нещата и с частните пенсионни фондове, които са зле организирани, зле управлявани и практически неконтролирани от страна на държавата. Единственото, което е гарантирано при употребата им, е задължението на всеки да им дава от личните си пари. Би било интересно да се види, колко точно са загубили тези фондове от началото на кризата.

Към днешна дата продължават упражненията с пенсионната реформа, естествено това се случва в рамките на същата система и не се прави нищо, което да доведе до съществени промени в принципа на функционирането й. Всички замесени в така нареченото реформиране, защото де факто реформа няма, продължават с разсъжденията си върху понятия като: възраст, стаж и категория труд.
При положение, че единствено значимия елемент е финасовият.

На практика "реформата" се прави на принципа ден до пладне и постоянното повишаване на изискванията за пенсиониране само задълбочава проблема със събираемостта. Някак си, тази система на организация предразполага към неплащане, тъй като вероятността платеца да получи нещо срещу парите си е минимална.
Абсурдно е наистина, но гаранцията за бъдещето на всеки един в рамките на така организираната пенсионна система, е по-малка от това да залагат парите си на кучешки надбягвания.

Страната има нужда не от реформа на сегашната, а от изцяло нова пенсионна система. Освен това същестуването на организация като НОИ е изцяло безпредметно.
Проблемът е, че са тръгнали да правят нещо с експертния ресурс на организацията, която е най-целесъобразно да бъде закрита. Съвсем нормално, при това положение всичко да цикли около НОИ, чиито чиновници, експерти и бюрократи имат интерес да бъдат в центъра на пенсионната система. Това излиза скъпо и неефективно.
Решението е в няколко прости стъпки, като повишаване цената на труда, прехвърляне на всички осигурителни плащания към бъдещия бенефициент, закриване на НОИ, отпадане на връзката между пенсия, стаж, категория, възраст и дописване на една допълнителна възможност за пенсионно осигуряване.

Поради популизъм и страхове от негативни политически последствия, тези изменения няма да се случат и държавния бюджет с десетилетия ще попълва дефиците на лошо скалъпената система.
Като за край, ми се ще да кажа нещо оптимистично, но това е, спасение няма. Такива са ни хората, така ще е.