116

Евтиният български труд, освен че представлява проблем за страната ни, създава затруднения и в международните ни отношения. Вчера например, прочетох за решението на белгийската държава да отложи отварянето на трудовия си пазар за българи. Новината е публикувана в Дневник и породи известно недоволство сред читателите, но да оставим настрана емоционалния прочит. Белгийците имат своите страхове и основания за това решение.

Съществува реална възможност отварянето да съсипе първо трудовия им пазар, а в последствие това да срине цялата им икономика, като на първо време повиши безработицата и натовари социалната система, да намали покупателната способност и производството, а в дългосрочен порядък да доведе до застой в технологичното развитие и хроничност на състоянието по подобие на положението в България.

Проблемът е, че микро и макроикономическия интерес са в конфликт. Отделният предприемач или бизнесмен винаги има интерес да прави по-нисък разход за труд, докато цялата икономическа система има интерес разхода за труд да е висок. В този смиъл отварянето на пазара за наемни работници от България, би довело до редица деформации в Белгия, което е опасно за икономиката на страната. Навлизането на голям брой евтино продаващи труда си хора, ще отприщи лавината на икономическия срив. Най-напред ще се увеличи безработицата. Мнозина местни, главно ниско и средно квалифицирани ще загубят работата си. Това неминуемо ще натовари социалната система на страната. Друг негативен ефект ще бъде намаляването на покупателната способност, а това неминуемо ще доведе до свиване на производството и до още безработица и/или, вероятно и двете - ще доведе до общо понижение на цената на труда. Хората ще бъдат изправени пред избор - или да работят за по-малко, или да загубят работата си, като бъдат заменени с български евтиняци.
Политическите последици са неминуеми при едно такова развитие.
Известно е, че Белгия не е нито най-силната икономически страна, нито е най-стабилната в политическо отношение, така че стремежът им да отлагат до последно е разбираем. Отварянето на трудовия им пазар за представители на страна с традиционно ниска цена на труда, крие всички възможни рискове за икономическата, социалната и политическата стабилност, а по-съществено е, че това биха били само краткосрочните негативи пред Белгия.
Дългосрочната перспектива няма да е никак благоприятна, ако се случи масов наплив на българи. Всичко е силно условно, разбира се и не е казано, че непременно ще се случи масово мигриране в посока Белгия, но страховете са породени главно от съществуването на такава възможност. Възможността да сринат икономиката си е плашеща, както за белгийските политици, така и за обикновения човек в Белгия.
Относно дългосрочните негативи при евентуален масов наплив на българи, те се изразяват в технологична изостаналост и хронични проблеми с производителността, конкурентноспособността и покупателната способност - бедност и мизерия.
От това се плаши белгиеца.