Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

неделя, 18 декември 2011 г.

116

Евтиният български труд, освен че представлява проблем за страната ни, създава затруднения и в международните ни отношения. Вчера например, прочетох за решението на белгийската държава да отложи отварянето на трудовия си пазар за българи. Новината е публикувана в Дневник и породи известно недоволство сред читателите, но да оставим настрана емоционалния прочит. Белгийците имат своите страхове и основания за това решение.

Съществува реална възможност отварянето да съсипе първо трудовия им пазар, а в последствие това да срине цялата им икономика, като на първо време повиши безработицата и натовари социалната система, да намали покупателната способност и производството, а в дългосрочен порядък да доведе до застой в технологичното развитие и хроничност на състоянието по подобие на положението в България.

Проблемът е, че микро и макроикономическия интерес са в конфликт. Отделният предприемач или бизнесмен винаги има интерес да прави по-нисък разход за труд, докато цялата икономическа система има интерес разхода за труд да е висок. В този смиъл отварянето на пазара за наемни работници от България, би довело до редица деформации в Белгия, което е опасно за икономиката на страната. Навлизането на голям брой евтино продаващи труда си хора, ще отприщи лавината на икономическия срив. Най-напред ще се увеличи безработицата. Мнозина местни, главно ниско и средно квалифицирани ще загубят работата си. Това неминуемо ще натовари социалната система на страната. Друг негативен ефект ще бъде намаляването на покупателната способност, а това неминуемо ще доведе до свиване на производството и до още безработица и/или, вероятно и двете - ще доведе до общо понижение на цената на труда. Хората ще бъдат изправени пред избор - или да работят за по-малко, или да загубят работата си, като бъдат заменени с български евтиняци.
Политическите последици са неминуеми при едно такова развитие.
Известно е, че Белгия не е нито най-силната икономически страна, нито е най-стабилната в политическо отношение, така че стремежът им да отлагат до последно е разбираем. Отварянето на трудовия им пазар за представители на страна с традиционно ниска цена на труда, крие всички възможни рискове за икономическата, социалната и политическата стабилност, а по-съществено е, че това биха били само краткосрочните негативи пред Белгия.
Дългосрочната перспектива няма да е никак благоприятна, ако се случи масов наплив на българи. Всичко е силно условно, разбира се и не е казано, че непременно ще се случи масово мигриране в посока Белгия, но страховете са породени главно от съществуването на такава възможност. Възможността да сринат икономиката си е плашеща, както за белгийските политици, така и за обикновения човек в Белгия.
Относно дългосрочните негативи при евентуален масов наплив на българи, те се изразяват в технологична изостаналост и хронични проблеми с производителността, конкурентноспособността и покупателната способност - бедност и мизерия.
От това се плаши белгиеца.

Няма коментари:

Публикуване на коментар