Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

четвъртък, 22 декември 2011 г.

119

Ще разкажа две истории в подкрепа на идеята всеки да плаща сам осигуровките си изцяло. Едната случка е съвсем конкретна, а другата е добре позната от масовата практика.


Първа история
Преди време познат започна работа в относително коректна малка търговска компания със 100-150 служители, от белия сектор. Водиха преговори за условията на труд, за работното време и за размера на заплатата. Мениджърът и собственик на фирмата беше приложил много директен подход, като попитал направо познатия ми, колко иска да получава чисто. От компанията си бяха направили труда да изчислят колко точно трябва да бъде брутната работна заплата, така че след удържане на всички видове данъци и осигуровки да остане сумата, за която са се договорили.
Имах възможност да погледна трудовия договор и записаната в него сума беше с поне 20 процента над онова, за което се бяха разбрали, че трябва да излезе като чиста заплата след всички удръжки.
Това е от практиката на компания, която се движи почти изцяло в светлия сектор.

Едно пояснение преди да мина към масовата история.
Задължително е да се отбележи това, че разхода за труд на компанията е значително над този, който е записан в трудовия договор, тъй като върху всеки лев от брутната работна заплата, фирмата разходва допълнително средства за осигурителни плащания.
Реално се получава, че всеки лев, който достига до наетия по трудов договор, струва на работодаля към 1,50, може би и малко повече.


Втора история
За разлика от първата случка, тази не е някаква конкретна с точно определени участници, но за сметка на това е почти масово явление.
Кандидатът за работа се договаря за всичко, в това число и за размера на заплатата си, обаче за разлика от първия случай се подписва договор на стойност, според определения минимум от страна на държавата - 270 лева или повече, ако има някакви специални изисквания.
В този случай работодаля, както и в първата история разходва около 1,50 лева за всеки лев, който достига до наетото лице, според официалния договор. Разликата между официално договореното и релания размер пак е за сметка на работодателя, но върху тази част от заплатата той не плаща допълнително за осигуровки - краде пари от държавата и от наемника.


Тук вече се налагат доста допълнителни обяснения за последствията при двата сценария.

На първо време ще отбележа, че целият официален разход по отношение на плащания за труд - осигуровки и заплати, е официално признат разход за компанията. Похарчените пари за тези неща, се признават изцяло от държавата за разход и върху тях не се плащат данъци.
Другото важно нещо, което не бива да се пренебрегва е, че цялата обявена сума за заплата, след това подлежи на данъчно и осигурително облагане.
Това означава, че в случая от първата история в бюджета и осигурителната система ще постъпят много повече пари във вид на осигуровки и ДОД.
Във втория случай бюджета и осигурителната система ще получат постъпления само върху обявеното и ще загубят разликата. Това е само прекия ефект от укриването на осигуровки, но той не е никак малък.
От гледна точка на интереса да се укриват данъци, прехвърлянето на всички осигурителни плащания за сметка на осигуряваното лице, ще доведе до повече постъпления и от осигуровки, и от ДОД.
Реално работодателите нямат интерес да помагат на наетия персонал да крие ДОД, но това се получва като съвсем естествен ефект от криенето на осигуровки.

Косвените последици от укриването на осигуровки се изразяват в осивяване на икономиката. След като работодателя веднъж е започнал да укрива признатия от закона разход, след това няма никакъв смисъл да показва спестените пари от първото укриване и започва цяла поредица от машинации, а икономиката остава невидима за държавата и за статистиката.
Хем икономиката върви и произвежда, хем не се вижда, а работодателя прибира разликата и всичко е, защото някой се е заблудил, че ще може да го принуди да плаща, без в същото време да съществува механизъм, който да осигури принудата. Тъпо.


Решението е много просто - целият дял осигуровки да се плаща от осигуряваното лице.

На онези, които ги е страх, че някой ще ги експлоатира и ще му се размине, ще кажа, че...
Социализмите се правят, както всяко друго нещо - с пари. А парите първо трябва да се изкарат, след това да са събираеми, чак тогава може да се мисли за какво да се харчат.

Няма коментари:

Публикуване на коментар