Милозливите норвежци и суровите българи (155)

От тогава минаха месеци и вече не си спомням, но някъде между седемдесет и осемдесет души са жертвите на атентатите в Осло и на остров Ютьоя. Обявиха, че ще повдигнат обвинение на Брейвик, което може да му донесе присъда от 21 години затвор. Все пак щяло да има още една психиатрична експертиза, но явно нещата вече са ясни.
Онова, което изглежда странно при тези обстоятелства е, че законите си остават, каквито са били. Не се говори за законодателни промени или поне тук не се е чуло.
В България сме свикинали, а при сегашния режим това се е превърнало в нещо, като неписан стандарт за законотворство, че когато се случи нещо извънредно, непременно трябва да има законови промени и за това, за онова или за другите пет престъпления трябва на извършителите да им се причинява това, това и онова третото. Така гледа на положението властта, така гледа и обикновения човечец в лицето на гражданина Селяндурски.
В Норвегия явно е друго и както изглежда хората там не са се засилили да съсипят законодателството си, защото е станал един такъв извънреден случай. Вероятно точно, поради факта, че случая е извънреден, хората не искат да бъзикат ежедневното си законодателство, докато тука не е така. Тука всеки селяндур знае - кожата да му одерат, да му направят това или онова на тоя...

Като историк знам, че не закона е онова, което възпира даден човек да извърши определено престъпление.
Простичката истина е, че подобни прояви на насилие се случват навсякъде - в държави с либерално законодателство, където за седемдест и няколко убити се лежи 21 години и на места, където за открадната маруля отлита някой друг горен крайник.
Чисто и просто, когато някой си науми да свърши нещо, само случайността може да го спре. И това не е достатъчна причина при всеки изолиран случай, да се правят законодателни промени.

Случва се дори ефектът да е обратен, както го бях казал във финалния абзац на една от предишните ми публикации. Същото се случва и когато се говори за престъпление и наказание. Наскоро гледах Михаил Миков в Панорама, където обясняваше за подобен обратен ефект някъде през 60-те години. Някогашната власт решила да приравни изнасилванията към убийствата и в резултат броя на изнасилванията с убийства рязко скочил. Преди това само ги изнасилвали, а след законовата промяна ги и убивали. Очевидно е, че идеята е била да се постигне точно обратния ефект - тежкото наказание да доведе до намаляване на изнасилванията.
От друга страна по онова време за убийство най-често присъдата е била смърт чрез разстрел. За изнасилвача е било все тая, дали ще го гърмят за изнасилване или за изнасилване и убийство, а същевременно вероятността да му се размине е била по-голяма, ако убие свидетеля.
Не знам преди петдесет години как е било прието от обществото това завишаване на наказанието за изнасилване. Най-вероятно е срещнало голямо одобрение, както се случва и днес в подобни ситуации.