Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

понеделник, 2 юли 2012 г.

Публичната среда, Свободна Европа, медиите, twitter и facebook, Арабската пролет и бългрската "разрешена алтернатива"

Кратко въведение
Протестите на Орлов мост и налудничавото поведение на една от националните телевизии поставиха пред обществото въпроса за медийната независимост и за свободата, като цяло. Другият въпрос е, възможно ли е съществуването на гражданско общество в условията на медиен геноцид. Следващата тема, която излиза на преден план е за медийната алтернатива в лицето на социалните мрежи.
Съдейки по изказаните мнения на активно борещите се за гражданско общество у нас, бих стигнал до заключението, че интернет може да пробие матрицата, но дали наистина е така. Не вярвам. Не, че не го желая, но не смятам, че интернет, като цяло или някоя от социалните мрежи има капацитет да разруши медийната матрица. Да, фактите еднозначно подкрепят тезата за могъществото на социалните мрежи, когато става дума за организиране на обществени и граждански движения, както това се случи в няколко арабски страни, но тук и сега реалността е друга, а това по-скоро пречи, отколкото помага.
Като историк проявявам интерес към обществените процеси в Европа и Северна Америка, както и в арабските държави напоследък и винаги съм се опитвал да гледам на конкретните ситуации в контекста, в който са се случили. Ето защо смятам, че в България въпреки голямата нужда от формиране на работещо гражданско общество и необходимостта от непрекъснато генериране на нови и нови политически алтернативи, интернет и социалните мрежи не са в състояние по примера на арабските движения да пробият информационната стена наложена от медиите. Тук и сега условията са други и в пъзела има повече части, отколкото са нужни да се нареди картината. А това всява объркване.


Когато няма риба и ракът е риба
Мисля, че "Свободна Европа" сама по себе си не се нуждае от представяне. Значението на радиостанцията е голямо за времето непосредствено преди и веднага след края на комунистическия тоталитаризъм. Чрез това радио хората научаваха, че има и други, на които им е дошло до гуша. Почти непробиваемата информационна стена от времето на Свободна Европа е съизмерима с положението в Египет непосредствено преди Арабската пролет. Държавното радио, държавната телевизия и един вестник под маската на десетина различни заглавия - това беше в България през 1989 година. Комуникационни канали йок, освен Свободна Европа. Египтяните бяха поставени в същото положение на медийно затъмнение, но нямаше кой да им направи станция, а както излезе и не е било нужно. Вместо радиостанция използваха друго средство - интернет. Без посредник, без филтриране, бързо, мобилно и много подходящо решение. И единственото възможно бих добавил. Не е медия, но е медиатор и върши някаква работа.


"Медийно многообразие.беге"
Циганията на медийния пазар у нас е извън съмнение. Твърдението важи с пълна сила, както за електронните медии, така и за печатните издания. Телевизии, радиостанции и вестници - колкото щеш, но количеството не прави качество. Ти можеш ли да си представиш, ако не можеш ще ти помогна, за каква липса на качество става дума.
Онези с класациите за медийна свобода с право недоумяват, като гледат какво става тук. Говорим за частни национални телевизии, които по дефиниция би следвало да са свободни от намесата на държавата и така нататък, и които нямат нито едно публицистично предаване за публично обсъждане или дискусия по общество-политически теми. Или имат едно - про форма. Визирам БТВ и Нова телевизия. Продуцират три неща - бльоч формати, лизачество и сапунени сериали. Най-качествената им продукция се изчверпва с холивудски филми, единсвеното им качествено впрочем. Програми в мащаб едно към едно с продукцията на провинциалните кабеларки. То е направо парадоксално, че при наличието на няколко национални телевизии, единствената, която си позволява да излъчва публицистични, коментарни и дискусионни предавания е БНТ. Наистина, до голяма степен всичко е доста казионно, но чат-пат между капките може да се провре и някое мнение извън разрешените. Добре, че имаме БНР. Националното радио открай време чупи шаблона. Там няколко храбри журналистки нищят темите-табу, като тази за престъпния генезис на част от властта и всякакви други, за които няма да се намери ефир в никоя частна телевизия или пък в БНТ. Стотици телевизионни и радиостанции, от които само една свободна и следователно само една, на която може да се има доверие. Медиите са силни, когато са свободни. Забравили са го.
При печатните издания е същата порнография, че и по-зле. Има няколко привидно независими вестника, а останалите се занимават основно в клеветене срещу конкуренцията или с обслужване на икономическите интереси на собственика. Така читателят може би ще научи защо на оня му казват Пъпката или пък, че каолина бил варовик, но не и нещо вярно.
В тези условия активните борци за гражданско общество, а и ние - простосмъртните си мечтаем за нормална публична среда. Ще има да почакаме.


Ситуацията в момента: намираш се в стая без врати и прозорци, имаш трион и дървена маса - оправяй се.
В действителност е по-зле. Намираш се в стая с безброй бутафорни врати и прозорци... Споменах ли, че нашия пъзел има прекалено много части, излишни части. За българина от 1989 е било лесно, имал е едната Свободна Европа. За египтянина от миналата година е било лесно - интернет. И в двата случая задачата е с един възможен отговор. Тук и сега не е така. Има прекалено много разсейващи вниманието имитации, затова арабите са могли да използват twitter и facebook в стремежа си да намерят алтернатива, а на българите това е невъзможно. Не става въпрос да се правят революции, няма такава необходимост, но нуждата от отпушване на гражданското общество е голяма, както и нуждата от лесен достъп до средствата за масова комуникация в полза на обществения, а защо не и на политическия интерес.


"Разрешената алтернатива"
Така ни тръгна на нас още преди време. На някои толкова им хареса модела, че хората на ключовите позиции се сменят, но следващите го пазят, все едно е първородната им рожба. Практиката да се дава "разрешение" за обществена или политическа изява тръгна от Кръглата маса и беше подчинена на принципа "разделяй и владей". От тогава минаха много години и някои неща се промениха. Промени се субекта издаващ разрешителното. В самото начало това беше социалистическата партия(БКП), която вдигна ръка и посочи с пръст кои трябва да бъдат опонентите, след това седнаха на една маса и затвориха вратите пред останалите желаещи. С времето процедурата по даване на разрешение за политика или друга обществена дейност се поразпредели между, който е на власт в момента и медиите. Да, същите медии без предавания касаещи общесвено значими въпроси. Те започнаха да посочват, кой може и кой не може да присъства в публичната среда.


Епилог
Исторически прочетено никоя обществена инициатива не е минала без подкрепата на медиите, а още повече това се отнася за следващия етап на обществената изява - политическата. Затова медиите са важен фактор в обществените отношения и имат водеща роля за вертикалната комуникация между отделния гражданин и някакви организирани структури - НПО, партии и така нататък. По начало смисълът на медията е да посредничи в отношенията между общото и частното, което в България от години не се случва. Това обяснява много неща, като започнем от чисто нашите си обществено-политически недоразумения и свършим с постоянно влошаващия се имидж на страната ни, когато стане дума за граждански права и медийна свобода. Медиите постепенно иззеха функцията на обществото, на политическите и неполитическите организации и така вместо да посредничат, започнаха сами да продуцират "обществено значими фактори" - конкретни подходящи за политическа реализация хора и подходящи идеи и идеологии от всякакъв характер. Все едно забравиха, че ролята им е да представят наличното и нищо повече от това. Нищо чудно, че при така развилите се обстоятелства, днес българските медии устойчиво губят общественото доверие. За пореден път сме свидетели на онзи прословут парадокс на противоречието - колкото по-силни стават, толкова повече губят влиянието си. Като в онази приказка: Един си пожелал да има в джоба си толкова пари, колкото и тези насреща му. Веднъж седнали да играят комар и взело, че му провървяло...

Няма коментари:

Публикуване на коментар