Интересът ми към начина, по който хората избират не е от вчера и изводите винаги се повтарят. Има определен модел, по който решават и той е универсален за всички хора по света. Става дума за местата, където хората все пак имат право и възможност да избират. Навсякъде без изключение хората избират някой и винаги избраникът им е на средното ниво за обществото. Или малко над, или малко под, но разликата не е драстична.
Американците измислиха демокрацията, но и те не могат да избягат от защитните механизми наложени от еволюцията. След броени дни ще избират между двамата кандидати, които въпреки и различни, са близки до средното за американското общество ниво. Те не са изключителни, те са обикновени с малко повече късмет и напоритост. Един изключителен кандидат не би бил приемлив, както за отделния човек, така и за цялото общество. Прекалено умният би застрашил обществото. Човешките качества като завист, злоба и ограничесност на мисленето, действат като защитни за обществения организъм. Когато човек види някой много по-умен, много по-богат или много по-хубав от него самия, той инстинктивно реагира като на заплаха. Той вродено знае: По-умният, по-красивият и по-богат човек винаги ще има презрително и незачитащо отношение към по-долния от него.
Така е навсякъде. Затова американците ще избират между Обама и Ромни и никога не биха си помислили да гласуват власт и доверие на някой, като парализирания английски учен, който има славата на човек мислещ в n-на брой измерения.
Не биха гласували доверие, власт и права на подобен човек, не заради недостатъците му, а заради неговите предимства. Никоя съвременна държава, в която населението се ползва от правото да избира не прави изключение.
Хората винаги избират някой, на когото искат да приличат. Избират себе си, каквито биха искали да бъдат и никога не избират някой прекалено различен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар