Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

петък, 23 ноември 2012 г.

"Икономиката, Глупаци!" - избори под знака на ТРЗ

Слабият икономически растеж, високата безработица и ниската платежоспособност на населението ще бъдат ключови по време на предизборната кампания идното лято. След четири години също. За след още четири - много вероятно. Преди всичко икономиката, въпреки че провалите на политическо ниво не са един или два. Ако направим антология на провала, няма как да не забележим приемствеността, която върви трето десетилетие.

Провалите в образованието, правосъдието, енергетиката, корупцията на всички нива във всички видове власти и администрации, дефицитите в политическото представителство, здравеопазването и демокрацията, като цяло са съществени, тежки и последователно предавани от едно правителство и парламентарно мнозинство на следващото, но те бледнеят пред провалите по отношение на ТРЗ - труд и работна заплата. Така е и няма как да бъде иначе, защото всеки от споменатите проблеми е тежък сам по себе си и наистина всеки човек, когато се сблъска с корупцията на едно или друго ниво или опре да търси медицинска помощ и лечение си дава сметка за положението, но това така или иначе не е ежедневие, а само понякога. В същото време безпаричието и липсата на социална сигурност са перманентни. Това са сериозни проблеми, пораждащи разнообразни последици, като чувство за безнадежнодност, а основният резултат е постоянен стрес и страхове за бъдещето. Много показателно е и всеки ден чуваме по улицата или виждаме по телевизията, как някакви хора плачат, че не са получавали заплата с месеци, а понякога и с години. Други работят за четиристотин лева, често по 60-70 часа седмично и крият лицата си от страх да не бъдат уволнени, когато разказват за неволите си. Това не са свободни хора.
Казано с други думи, стабилното замитане на проблема ТРЗ под килима в продължение на десетилетия е обществен, а не частен проблем на онзи, когото е сполетяло такова нещастие. Седим върху социална, икономическа и политическа бомба, а правителството не прави нищо да я обезвреди. Всъщност, всички български правителства през времето, за което имам съзнателен спомен, тоест всички от падането на тоталитариза насам са така. И ако положението беше ударило някакво дъно щеше да е добре, но виждаме, че броя на маргинализираното налселение по ТРЗ-причини расте.

Грозната истина е, че българските правителства, в това число и сегашното нямат адекватно поведение по въпроса. За стратегия и визия да не говорим. Видимите действия включват формално местене на проблема от единия крачол в другия и от много години се изчерпват до няколко доказано неефективни практики.
Първата група действия, са действия по отношение на хората и се отнасят основно до безработните. Те включват крайно съмнителни от гледна точка на резултатите практики, като - плащане с обществени средства, а в последно време и с европари на квалификицанионни курсове и изплащане на социални помощи извън обезщетенията при съкращение. Последните касаят закоравелите безработни, които срещу смешно ниски помощи се подпират по няколко часа месечно на метли и лопати. Де факто това е отбиване на номер, както от страна на държавата, така и от страна на подпомаганите хора. И най-важното е, че не им решава проблема - нито влияе на статистиката за безработицата, нито оправя финасовия статус на ангажираните безработни, нито пълни дефицитите в осигурителните фондове, нито създава продукт. Единственото доказано е, че се разходват пари.
Втората група действия от страна на държавата, е от действия насoчени към фирмите и тук вече виждаме известна изобретателност. От една страна държавата се опитва да реши проблема с ниското заплащане, като прибягва до репресивни методи и определя минимална размер на минималната заплата. Същевременно няма никакви механизми за контрол над ситуацията и да, хората си получават определения минимум, но работят по час-два допълнително. Другата глупост е така наречената субсидирана заетост. Очевидно прилагането на този подход е свързано със заблуда, че това е средство за справяне с безработицата. Някой слабоумен го измислил преди няколко правителства и идеята се възприема добре и от следващите. Накрая става така, че едни други хора вършат същата работа, но получават минимума платен от държавата, а онези, които преди това са разботили сега са на борсата и вземат обезщетение за безработица. Гледащите телевизия знаят, че безработицата не ще и не ще да свърши - значи всеки, не е нужно да е "специалист от министерството", може да заключи, че това не работи.
Като извод се очертава много затънтена картина без перспектива. Картина, в която държавата преследвайки собствените си заблуди, действа задържащо върху динамиката на заплащането за труд в посоката му нагоре.

Не липсват и други ирационални виждания по отношение на ТРЗ - държавата е цар на глупавите решения. Вече не са останали хора, които вярват, че от Марс или Дубай ще паднат купища пари под формата на инвестиции. Надявам се да не са останали такива вярващи. Подобен род очаквания са... Както и да е, ясно е, че правителтвото толкова може, а след няколко месеца идват избори и оправданието с комунистите и международното положение няма да мине. Генералният проблем обаче е друг. Няма заявена алтернатива. Не, не става дума за нов или друг политически претендет. Ясно е, че такива ще има. Голямата трагедия е в липсата на заявена алтрнатива по отношение на подхода към решаване на проблема с хрночното безпаричие, безработицата и липсата на икономически растеж. Преди малко споменах, как положението казва и показва, че хората не са свободни. Ако някой още не е видял връзката между ниското средно заплащане и слабия икономически растеж, значи няма и да я види. Такъв няма да види и политическите рискове, които се крият зад това.

Понеже изборите така или иначе ще се състоят, няма съмнение, че въпроса за финасовия статус на хората ще влезе в предизборната полемика. Ще има обещания за реки от инвестиционен капитал. Ще има обещания за 1000 лева минимална заплата. Признавам си, много се радвам на гръмко прокламираното желание за 1000 лева минимална заплата и 500 лева минимална пенсия. Радвам се с насмешка, не искам да обидя автора на въпросното предложение, но... Други ще ни обещават средноевропейки нива на това и онова.

МАЛКО Е! Малко е като цел и амбиция, освен това в тази среда е непостижимо. По принцип е, но не тук, сега и с тези евтини хора. Колкото до хилядата лева минимална - да, примамливо ще прозвучи за мнозина. Лично на мен ми се ще, гения съчинил тази нелепица, да ми обясни как ще накара оня, който днес работи два часа повече за да получи определената от държавата минимална заплата, утре няма да прави същото за хилядарка. Иначе мазно звучи, бива.


За всеки политически и икономически наблюдател е ясно, че по време на избори има много словесни злоупотреби - от хиперболи, до откровени лъжи, някои, от които успяват да пробият до нива на масова хипноза. Виждали сме го няколко пъти за петнадесет години. И, к,во?
Малко ми е трудно да намеря подходящия завършек за този пост. Мога до коледа да пиша и обяснявам и накрая едва ли всичко, което има ще бъде казано достатъчно. Все пак това е блог и се съмнявам, че ще се намери и един желаещ да чете пост с характеристиките на аналитичен доклад в размер на 30-40 страници, затова слагам точката тук.


Щях да забравя важното - trust no one. Все пак наближават избори.

1 коментар:

  1. Всичко се върти около човека, само човекът се върти около парите.

    ОтговорИзтриване