Закон за съдене на хората по нашенски

Както вчера се заканих, така и започвам да го изпълнявам - включвам се в дебата по предложението свързано с отпадането на "без право на замяна". Май трябва да потърся друга дума, че току-виж "заканата" ми докарала някое обвинение. Шегичка. Въпреки, че идиоти в правораздаването не липсват. Упс, май уроних престижа на националното правосъдие. Така, налигавих се, мога да продължа малко по-серизно.

Вече споменах, че преди всичко друго е хубаво да помислим и да си отговорим, всеки сам за себе си на някои въпроси. За смисъла на провосъдието. За целите, които преследва. За някои други неща. Ще се опитам да ги подредя някак. Ще дам и някои примери, а други преднамерено или неволно ще пропусна, но преди това ще споделя впечатленията си от чутото по въпроса до момента.

Хората се гневят на предложената поправка. Други се възторгват предварително. А някои отговорни фактори вече се изказаха, че промяната е формална и нищо няма да се промени по същество. Което ще рече, че промяната е подмяна, тоест отбиване на номер, колкото да се каже, че няма да има формални основания да съдят РБългария в ЕСПЧ. Имена няма да споменавам, защото съм... не съм излишно храбър.
Да видим хората какво казват. Първо да спомена, че в рамките на този обществен дебат, най-малко ще се чуят нормалните мнения на нормалните хора. Ще се чуят основно мненията на фанатизираните застъпници и на някои магистрати с мисионерски наклонности. Мнението на последните ще е определящо, което обяснява състоянието на правосъдието ни, но това е друга тема. Иначе гласовитите са крайни. Едните, грозно ще прозучи, но пикат газ, само да се заговори за въпросната, макар и формална промяна на закона. Другите казват, че е правилно, че е европейско и че такава е тенденцията в световен мащаб. Лично за мен е много интересна интерпретацията на отпадането на "без право на замяна", като безусловна амнистия - дайте да ги пуснем, дайте да им дадем медали, като убият някой - такива реплики могат да се прочетат във форумите. Същевременно дори и най-лекия намек, че е добре да се обмисли първо, а после да се действа, се приема "на нож", все едно съдържа позиция "за" или "против". Може би мисленето е трудно и предлагането му се приема за застрашаващо?!?



Въпросите, които е хубаво да си зададем остават за довечера.