Господин Пот, другаря Сидеряги и интелектуалничещите лигльовци

Винаги съм се дразнел от колективните изблици на така наречената интелигенция, но днес успяха да надскочат всички предишни интелектуални дрисни. Интелигенти пишат жалба до Арменския поп. Или до президента Плевнелиев. Все тая. Жалят се от Сидеряги, другаря Сидеряги. Защо другар ли - ами, точно тук идва смешното. Написали драгите едно отворено писмо, че и се подписали. Оплакват се от същото, от което би се оплакал всеки с всичкия си. Добре, лошо няма. Както и да е, мисълта ми е за друго. Определили го, представете си, като крайно десен и така нататък. Четирима философи, четирима седесари и още поне дузина, които не съм и чувал. Е, кажете ми, не е ли нормално, тези ерудити, тези образовани, културни и интелигентни хорица, най-малкото да знаят под какво се подписват. Да кажеш, че са млади и не са чували - не са и сигурно знаят за господин Пот, Пол Пот. Питам се, как при това положение можаха да нарекат другаря Сидеряги крайно десен, като разликата между камбоджанския господин и нашето другарче, се състои във фазата им на развитие - единия е реализирал се изверг, другия е засега само мечтател. Как можаха, просто не ми го побира ума. Учени били, били ги давали по телевизора - много знаели. Знаят те - дръжки. Неграмотници. Степента на политическото невежество е потресаваща и в този случай поговорката, че рибата се вмирисва откъм главата, е вярна. Напълно вярна. И това ми било елит, при това интелектуален. Че вие с тоя акъл, сте си без акъл. Как може хора, определящи се по определен начин, в случая десни, да са неспособни на елементарна разлика. Това е пълен политически далтонизъм. Добре бе, Умници, питам ви нещо просто - нали сте ми десни, къде при това положение видяхте и една допирна точка между себе си и Сидеряги? Краен, краен, колкото и да е краен, все някъде ще имате поне една допирателна - къде я видяхте. В бълнуванията му за национализация или може би в ксенофобията и расизма? Наистина ще ми е интересно да разбера. Във всеки случай е добре да си изясните понятията, преди да ви дойде да обяснявате, че народа е прост, тъп и невеж, и не разбирал от тия неща. Разбирачи.



а това е въпросното писмо

"Уважаеми г-н Президент,

Обръщаме се към Вас с тревога за днешния ден на България – и с опасения за нашето общо бъдеще. Правим го, защото политическата ситуация в България е абсурдна, налудна и опасна.

Управлявани сме от правителство, което е плод на задкулисни сделки и олигархични интереси, съставено от една аморална коалиция между загубилите изборите партии, лишена от реално мнозинство и зависеща изцяло от капризите на партия "Атака" – крайно дясна, с откровено антиевропейско и нецивилизовано поведение. Това правителство концентрира огромна силова мощ в Държавната агенция за национална сигурност и назначи за шеф на тази служба Делян Пеевски – медиен олигарх и фигура, чужда на всякакви цивилизовани стандарти. Това назначение беше прокарано тихомълком и без обсъждане – но с неприкритите намерения да се създаде силов апарат, който да се разправи с настоящите и бъдещи политически опоненти на управляващите.

Техните реваншистки планове станаха видни от намеренията да бъде рестартиран антибългарският проект за АЕЦ "Белене", от реабилитацията на сътрудниците на комунистическия репресивен апарат на Държавна сигурност във висшата администрация, от чистката в МВР и други ключови ведомства, както и от десетки публично известни прецеденти. Цивилизационният стандарт на управляващото парламентарно мнозинство стана виден с назначението на Волен Сидеров за председател на парламентарната Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика – и то в деня, в който Сидеров провали Консултативния съвет за национална сигурност. Неговите "демократични стандарти" проличаха в обръщението към нацията на председателя на НС Михаил Миков, който призова вътрешния министър да се разправи с протестиращите – и се опита да наложи ограничения върху редакционната политика на българските обществени и частни медии.

В същото време в столицата и големите градове протичат многохилядни протести срещу правителството и мнозинството в НС, които управляващите не чуват – въпреки че техните искания се подкрепят от мнозинството от българските граждани. Пълната липса на доверие в правителството и парламента и упоритото нежелание на тези институции да се вслушат в исканията на протестиращите нагнетяват опасно напрежение с непредвидими последици.

Паралелно с това сме свидетели на провокации, немислими за една страна в цивилизована Европа. По улиците се появиха шпицкоманди, които претендират да налагат ред в държавата, като провеждат "граждански арести". Техният водач Волен Сидеров влезе в сградата на парламента с пистолет на кръста и полицейска палка в ръка и никой не му попречи да държи речи, в които нарича гражданския протест "преврат срещу държавността" и заплашва с гражданска война.

Уважаеми г-н Президент,

Намираме се в гранична ситуация, която предполага избора на едно от двете положения: или властниците да отстъпят и така да се отвори пътя на роденото в тези драматични условия гражданско общество, или управляващите да останат на ретроградната си позиция и страната ни да продължи да затъва в кризата и да се дискредитира още повече в очите на демократично мислещите ни съотечественици и на европейската демокрация.

В тази ситуация, г-н Президент, Вашата роля е изключително важна и отговорна. Президентската институция е единствената, която все още не е загубила доверието на народа. В тези решаващи за страната ни дни Вие се държахте достойно и доказахте, че сте автентичен държавен глава. Затова трябва да изразите публично, ясно и недвусмислено отношението си към драматичните събития у нас – включително чрез обръщение към нацията и като предупредите евроатлантическата общност за мрачните перспективи, които се очертават пред страната ни днес.

Настояваме за това, защото е възможно случващото се да бъде план за промяна в геополитическите приоритети на България - за откъсването ни от цивилизована Европа и асимилирането ни в подготвяната от Путин Евразия. Възможно е това, на което днес ставаме свидетели, да цели налагането на санкции и отнемането на гласа на България в ЕС и бъдещо откъсване на страната ни от евроатлантическата общност.

Уважаеми г-н Президент,

Преди двадесет години българският поет, публицист и гражданин Едвин Сугарев обяви гладна стачка в знак на протест срещу лъжата, бандитизма и разграбването на страната ни, свързани с безотговорното марионетно правителство на БСП и ДПС с премиер проф. Любен Беров. Тогава неговият достоен жест не беше разбран от всички, но оценката на времето доказа правотата на поета. Сега Едвин Сугарев обяви гладна стачка, солидаризирайки се с гнева и нетърпимостта на българските граждани към наглите действия на управляващата коалиция и на правителството на доц. Пламен Орешарски. Той декларира непоколебимата си решителност да продължи стачката до оставката на правителството или до фаталния й край. Нека мислим и за това, г-н Президент!

Демократична България разчита на Вас – на Вашето мъжество и отговорност.

Борис Христов – писател
Иван Теофилов – писател
Евгений Михайлов – режисьор
Георги Господинов – писател
Д-р Любомир Канов – психиатър и писател
Проф. д.ф.н. Добрин Тодоров – философ
Проф. д.ф.н. Цочо Бояджиев – философ
Ева Димчева – преводач
Проф. д-р Божидар Кунчев – литературовед
Д-р Петко Бакърджиев – стоматолог
Георги Данаилов – писател
Богдан Глишев – актьор
Проф. д-р Христо П. Тодоров – философ
Тони Николов – публицист
Доц. д-р Вихрен Чернокожев – литературовед
Доц. д-р Рая Кунчева – литературовед
Проф. д.ф.н. Атанас Стаматов – философ
Теди Москов – рeжисьор
Рада Москова – писател
Атанас Киряков – кинорежисьор
Антоанета Бачурова – журналист
д-р Стефан Москов – лекар
Марин Янев – актьор
Георги Гроздев – писател
Митко Новков – журналист
Ясен Атанасов – писател
Александър Кипров – композитор
Александър Петров – поет
Огнян Видев – музикант

София, 01.07.2013 "