Разпадът на Съветския блок доведе до много сътресения в тогавашните източноевропейски общества. Още със старта на Перестройката сред комунистическите сателити на СССР започна да се усеща паника. След четири десетилетия постоянен натиск, източноевропейските комунистически вождове бяха загубили усета си за ориентация и по навик чакаха да им бъде наредено от Москва. Може да се каже, че появата на Горбачов тотално разби представите им за света и ги постави в съвсем нова ситуация, в която те трябваше да решават сами - нещо, на което не бяха научени. Всъщност през изминалите четиредесет години всеки опит за самостоятелно вземане на решения, винаги е бил посрещан остро от страна на московските господари, а последствията за дръзналите на самостоятелност са служили за назидание на останалите. Съвсем разбираемо е, че тази рязка промяна в отношението на господаря към неговите подчинени, се оказва предизвикващо стрес събитие и води до истински разпад в ценностите и представите. В резултат на объркването настъпва тежка морална криза в страните от Съветския блок. Ако до вчера за тези не до там начетени хора, заемащи върховете на държавното управление всичко е било черно и бяло, то с обявяването на Перестройката нещата се променят рязко и вече нито черното е съвсем черно, нито бялото - бяло. Настъпва период изпълнен с големи количества сива мъгла. Преди това всичко е било ясно. Комунистическите тоталитарни режими са следвали стриктно рамката зададена им от Москва. Следвали са я до степен крайно неприемлива според днешните стандарти - държавата се е намесвала във всяко отношение на човешкото битие, а това да определя посоката на личното развитие на отделния индивид се е смятало за нещо нормално. Държавата и по-висшата й проекция - партията, е била тази, която е решавала за всякакви неща, които по принцип не би следвало да влизат в работата й. Държавата е определяла какво да се произвежда, какво да се продава, каква да е цената му, какво да се учи в училище, с какво да се занимават децата извън училище и така нататък. Изобщо, тоталитарната комунистическа държава в Източна Европа следвайки наставленията на Москва, винаги и по всякакъв начин си е позволявала да изземва функции и права от отделния човек. Особено добър пример за описаната държава е ГДР или Източна Германия. В ГДР всичко спомента е в повече. Тоталният натиск е по-силен, а следенето е повече, от където и да било в Съветския блок. Жената следи мъжа си и донася, мъжът следи жена си, щатните агенти на ЩАЗИ следят всички в случай, че някой пропусне да докладва за нещо. Излизането зад граница е почти немислимо в тези условия. За да напусне човек такава държава, е трябвало да подписва специални документи и пак е можело да му се откаже, ако агентът Х реши, че искането е неоснователно или човекът няма роднини, за които да се страхува. Следенето е било тотално във и извън страната.
Ситуацията е представена много добре във филма с Долф Лунгрен, където героят е олимпийски състезател и бяга с риск за живота си по време на олимпийските игри в Южка Корея. Едва се спасява при американската делегация. Малко по-късно режимът пада, пада и стената. Хаосът в ГДР е пълен, както и кризата на ценностите и мирогледа. В един момент щазарите остават безпризорни и напълно безконтролни. В цялата обърквация те променят рязко курса и както до вчера са се грижили за правилното комунистическо възпитание на поверените им подрастващи, така от днес започват да си отглеждат неонацисти. Впрочем, това се случва в цяла Източна Европа. Почти веднага след краха на комунистическия режим, в тези малки и силно объркани общества бързо започват да се развиват всякакви крайни в идеологическо отношение организации. Най-често този процес е бил продуциран, както в споменатия филм - таковците комунисти започнали да възпитават децата, често собствените си деца по коренно противоположен на обичайния до момента начин - почнали да ги правят фашисти, вместо комунисти. 90-те години се оакзват благодатни за разцвета на подобен род идеологии, главно сред тийнейджърите. В почти всички държави от някогашния Съветски блок възникват нови и се реабилитират стари организации с фашистки, нацистки, ксенофобски и расистки идеологии, които десет-петнадесет години по-късно се превръщат от маргинални, в политически представени субекти. Другаде, като в Русия подкрепата за подобен род организации се превръща в полуофициална държавна политика. По неофициална информация, само в района на Москва над 100,000 младежи, главно тийнейджъри се упражняват в осигурени им от държавата тренировъчни центрове. Междувременно на по-ниското битово ниво се случват не една или две трагедии, породени именно от този вид увлечения. Един ритал до смърт спящ на автогарата циганин и после... при сплотената ромска общност в затвора. Не му е било леко. Друг ритал циганин по тъмна доба, но попаднал на австралийски тревоман-антифашист с ножле... И всичко заради болните мозъци на разни ченгесари. На някои обаче сметката им излезе твърде солена, но пак не им увира акъла.
Няма коментари:
Публикуване на коментар