Хората често спорят за видимо ясни неща. Снощи гледах на сайта на "правилната" медия, как двама спорят, дали е възможно 40% от територията на България да е гора. Единият го беше казал, другият твърдеше, че не е възможно. Друг случай - онзи ден с приятел във фейсбук си обяснявахме за монополите. Станало е като пандемия след февруари, но го има и от преди, при това старателно подхранвано от държавата и нейните институции. Спомняте ли си, как разни държавни органи ходеха да правят проверки* на цената на олиото и как от всички новинарски емисии се лееха мазно-мазно новини, че имало картел и монопол? Даже гобяваха производители, но не стана ясно, дали глобите не са паднали. Обикновено падат в съда, когато са смукани от пръстите, но за пропагандата това е без значение, защото става после - много, след като дейността е отчетена. Няма монополи в пазара на храните. Обикновено това се говори от политици за изместване от темата за безпаричието. Говорихме си значи за монополите и за това, че на много хора им се привиждат навсякъде. Казвам привиждат, защото на практика е много трудно да се установи монопол.
Мнозина искат да бъдат монополи, но малцина могат. Изобщо не е толкова лесно да се направи монопол, колкото го изкарват. Случаите, в които е възможно да се направи монопол са изключително малко, а особеностите на средата, която го позволява са много специфичини.
На първо място бих поставил една обективна предпоставка - ограничеността на източниците и потоците. Случаят с газо, водо и електроснабдяването е такъв. Налице е ограничен източник и канал за доставка, следователно се явява възможност за установяване на монопол. При течните горива обаче не е така, защото условието за ограниченост на източника и потока не е изпълнимо и дори, както в българския случай има една рафинерия, тя е принудена и се съобразява с относително свободния пазар на течни горива.
На второ място е държавната подкрепа - монопол не може да бъде установен без активната помощ или пасивното съдействие от страна на държавата. Неолиберализмът има една сентенция, която гласи "свободен пазар, свободни хора". Именно несвободата на пазара е главната причина за съществуването на монополи. Тук ролята на държавата е решаваща. Тя може активно да създава условия за съществуването на монополи, като по идеологически или чисто корупционни причини поставя пречки пред свободния пазар под формата на разрешителни и лицензионни режими в услуга, на който си плати. Може да го прави и пасивно, като бездейства при злоупотреба от страна на частни субекти. Случва се главно поради некадърност, липса на капацитет или корупционно мотивирано. Типичен пример е липсата на ясно законодателство или неспазването на законодателството и липса на адекватно правосъдие, което създава предпоставки за злоупотреби и непазарен силов натиск на част от участниците в пазара спрямо техните конкуренти - да ги разстрелват примерно, защото им пречат.
В случая с олиото и останалите храни е невъзможно да се установи монопол, тъй като пазарът е отворен. По същият начин стоят нещата в почти всички сектори, където на пазара е възможно да влезе всеки, а стоката идва от много места. Това се отнася за храните, течните горива и лекарствата. Специално за лекарствата, може би сте обърнали внимание, че се говори за монополи и катрели за тази част на пазара, в която е замесена държавата - субсидираните медикаменти. Тоест, в частта на пазара, която е несвободна. Не твърдя, че не трябва да има субсидиране на медикаменти, но очевидно изполвания в момента модел е подходящ за създаване на монополи, а целта е ясна.
* да търсят основание за искане на подкуп
Няма коментари:
Публикуване на коментар