Впечатления

Шматкайки се из нета в ранния съботен следобед, попаднах на свада между политикани. Разтреперали са се нещо и обсъждат - кой щел да влезе в следващия парламент и кой не. То, ако ставаше със заклинания, ехеее. Няма да споменавам за кои се разправят, щото не е и важно. По начало влизането в българския парламент си има някаква своя логика, съвсем самостоятелна от смисъла на това на занимание - влизането във властта имам предвид. Отделно седи и въпроса за начина по който се влиза, а той е комбинация от твърд електорат и колко загубеняци ще бъдат примамени да подарят гласовете. Твърдите електорати ще бъдат броени през пролетта по време на евро изборите. Колкото до привличането на нискоинтелигентен вот, то с времето повечето партии загубиха много от тази си способност и очевидно доста от тях ще чакат на магия и заклинания да им стане работата. Евроизборите по принцип, освен за мерене на твърди електорати, са и много добра стартова площадка за всеки нов претендент в политиката. Ако не директно да заблажи, поне да си свери часовника. Ползването на този форум в качеството му на социологическо изследване е повече от оправдано - едно, че е много по-точно и второ, че е доста по-евтино. А иначе олигофрените може спокойно да продължават с пенявенето по форуми и тротоари - все тая. За щастие поне от тях нищо не зависи. Честно да си призная, харесва ми да им чета глупостите. Често са по-забавни от сборник смешки. Известно е и едва ли някой много ще се учуди, като кажа, че повечето от изказващите са неадекватни, както политически, така и в най-широкия смисъл. Но така е - знаем, че гласът на разума е тих, пък и мисленето не е толкова елементарно занимание, нито е лесно да се научи, ако изобщо е възможно. Предполагам за последното са нужни и известни заложби, ако съдя от масовото слабоумние, когато става дума за политика, а и за повечето обществено-значими неща. Спомянм си, когато преди доста време започнах да чета в интернет, как се бях стреснал първоначално от всичките истерии и заблуди, които витаят сред немалка част от публично активните кибици. В интерес на истината има и интелигентни сред тях, но те, като че ли интуитувно повече присъстват с цел забавление, като нерядко си го осигуряват, чрез възпаляване на някои от по-болнавите в общия хор. В известен смисъл има нещо садистично в това, но ги разбирам, тъй като понякога е трудно човек да се сдържи (смех). Накратко казано, политическите малоумници преобладават в нета, както и навсякъде, така че това не е новина. И все пак има феноменално глупави хора. Повечето са първосигнални идиоти. Може и да не са, но аз така съм си ги кръстил. Те приемат първосигнално и идиотски всяко нещо, което прочетат, видят или чуят. Така и му реагират. Така, както си се мешам с тия хора, напоследък чувам от тях упреци, че съм пречел на развитието на гражданското общество. А дали са тъпунгери, а? Мисля си, ако съм в състояние да преча на нещо толкова голямо, каквото би следвало да е развитието на гражданското общество, то буквално и преносно трябва да съм към хиляда пъти по-едър. Там някъде, може и две хиляди пъти. Имам още неща за разказване, ама ме домързява нещо, така че ще ме извините. Аре.