Социология на пачките

Едните лъжат за ГЕРБ, другите за БСП, а за Реформаторите никой не ще да лъже - ЗАЩО?
Защото Реформаторите нямат пари за социологическа обич. Няма и да имат, защото не са умни и по още една причина. Впрочем, те - партиите в този блок направиха всичко възможно, за да нямат пари. Направиха го по време на изборите, всички знаем как. В резултат само България на гражданите има законни пари от държавната субсидия. Незаконни вероятно нямат, тъй като няма никаква логика някой да им шари. Именно, поради липсата на пари, за РБ няма социологическа обич. Наистина, за обикновения кибик от простолюдието, една субсидия от стотина хиляди на месец може да изглежда баснословно голяма сума, но какво ли разбира един подобен от партийна дейност. А за партийна дейност, особено ако идеята е да има дългосрочно присъствие в политиката и всичко да е изпипано, както се полага, следва да се похарчат не малко пари, при това системно и методично, а не еднократно, както си мислят лаиците. За адекватното присъствие на дадена партия са нужни минимум 31 регионални офиса и един централен. Или казано накратко, за да е успешна една партия, тя трябва да копира структурно избирателните райони, иначе потъва. Разбира се, РБ няма пари за адекватно присъствие и издръжка на 32 офиса и стотина души администратитивен апарат.
Както казах, няма и да има пари по още една причина. Нито РБ в цялост, нито съставните части на блока имат хора. Просто нямат действителни членове. Като няма хора, няма и пари. Малко са онези, в това число и сред политическите анализатори, които си дават сметка, че ако в България имаше поне една партия, ама истинска партия, такава, която работи само и единствено за нейните членове, то нейната нужда от външно финансиране практически отпада. Чисто и просто, ако има хора - има и пари. В квазипартии, като тези от РБ (останалите не са изключение), където партийната политика се свежда до защита на интереса на парийния бос или на онзи, който му плаща под масата, естествено няма реални членове. Активните хора ясно си дават сметка, че е безпредметно, дори тъпо да дават пари за издръжката на нещо, от което не могат да изкарат някаква полза. А няма как да изкарат полза, след като тя е предварително разпределена.
И така, след всичко казано е ясно, че за Блока социологическа любов няма да има. Вероятно по подобен начин ще се стекат обстоятелствата и по отношение на електоралната.