Дано да нямате, но сигурно някой е сложил. Пред моя блок има цели две. Общината ги наслага за по-предишните местни избори и все още не са изгнили. Пред блока на сестра ми също сложиха и там веднага си ги лакираха, а при нас - не. Каква безотноворност. За щастие никой не ги ползва, но през няколко входа съвсем не е така. Там сами си бяха направили. От двете страни на пътеката към входа имат пейки и вечер, след работа настава стълпотворение. Не, не са мигани, както може би си мислите. Е, има и някой друг за цвят, но основно са представители на работническо-селския възторг. Социализират се.
Гледката на лупещите семки, пукащите бири и да - бистрещите лични и обществени драми бачкатори, вероятно би предизвикала небивал възторг у всеки представител на лявата интелектуална мисъл. Да мине и да възкликне - "О, каква социализация! О, каква колективизация!", а след няколко минути да отпраши, чувайки за пореден път нечленоразделното - "Тоапаквогледа". Левите интелектуалци си падат по колективизация и социализация. Те по начало обичат да мислят за другите. Та така и пред моя блок се озовахме с пейки за социализиране и колективизиране. За щастие никой не ги ползва.
Може би сте обърнали внимание вечер прибирайки се от работа, как има определени места, основно жилищни блокове, пред които гъмжи от народ и такива, пред които няма жива душа. Загледайте се някой път и ще видите, че събиращите се са нискокачествен човешки материал. Отдавна имах желанието да споделя за колективистичния феномен на съвременните жилищни комплекси и природата на главните действащи лица, но изпитвах известно притеснение да не засегна някой. Наскоро обаче си дадох сметка, че социализиращата се пред входовете сган, най-вероятно никога няма да прочете тези редове. Примитивите предпочитат да седят физически рамо до рамо, да се ръгат с лакти и да си дуднят лице в лице, пред това да обикалят в нета. Така че съм спокоен, няма да ме бият (смех).
Примитивният, нискоинтелигентният и екстровертният селяк, са хора предпочитащи близкия контакт. Искат да те хващат за ръцете, да ти дишат в лицето - така се чувстват комфортно. И имам чувството, че такава склонност имат преобладаващата част от хората по тия земи. Нищо чудно, че в България е много трудно да свършиш някаква работа без да се налага да се офлянкваш с някой лично - очи в очи. Било да купиш или продадеш нещо, или в отношенията с видовете администрации. Просто хората така предпочитат... да се социализират.
Електронно правителство ли? Или електронно гласуване? Не, не е за нашего брата това. Друго си е да иде там и да се нареди на опашката, да подуши некъпания задник на тоя пред него, после да отстъпи леко назад и когато не нагази, да ти се извини - "Опа!". Друго си е.
Виждаме го всеки ден. Предполагам и съм почти сигурен, че ще разберете отвращението ми към тия нагласи и привички. Сигурен съм, не за друго, а за това, че бидейки тук във виртуалната реалност, със сигурност не сте на пейката отвън. За което, между другото ви свалям шапка. В крайна сметка тук също се социализираме, но го правим далеч по-качествено и широкоскроено, и в същото време не навлизаме в личното пространство на другия. Нали?
Това, за което разказвам ме отвращава. Явлението ми е противно и отблъскавщо. Случвало ми се е, предполагам на всеки се е случвало поне веднъж, да ме пита някой - "Ти за нещо повече ли се имаш?". В този случай без никакво съменение мога да кажа, че не само се имам за нещо повече от цървулите по входните пейки, а със сигурност съм повече от тях.
Но в крайна сметка не отвращението ми от вече случилото се е главното, което ме накара да разкажа за това. Друго е - нещото, което левите интелектуалци щедро искат да ни осигурят, дори и ако ние не щем. Тази сутрин видях реклама по телевизията и написах на стената си във фейсбук:
"Добре де, мечтата им е да социализират и колективизират - това го разбирам. Не по същество, а че така или иначе им е мечта. Онова, което не разбирам е, защо трябва да пилеят парите по програма "Развитие на човешките ресурси", за да го правят, че на всичкото отгоре го и рекламират по телевизията."Става дума за неистовото желание да принудят и децата към същото с почти насилственото целодневно присъствие в училище. Искат го и сега са им паднали парички да го сторят. А дали искаме, а дали децата искат... За титаните на лявата интелектуална мисъл, това е без никакво значение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар