Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

петък, 5 юни 2015 г.

Циганската интеграция

Понеже пак са юрнали да интегрират циганското малцинство от гетата и понеже пак ще измислят нещо глупаво, и понеже пак няма да отделят достатъчно пари и внимание, и въобще, и изобщо пак ще е през пръсти, колкото да се отбие номера, ще кажа какво мисля.

Най-напред ще кажа, че това е нужно. Нужно е по много причини. На първо място съществуването на големи маргинални групи е опасно по няколко направления - политическо, социално, икономическо и за националната сигурност в цялост.Знам, че много хора ще ме освиркат, в това число и приятели, но те бъркат много сериозно. В крайна сметка никой не реве от така наречения "бял циганин" - човекът циганин извън гетото, който е постигнал пълен интегритет със средата. Това е един обикновен за масовите представи човек, който не създава проблеми. Той е ходил на училище, намерил си е някаква работа, има някакво семейство и прави джангър един-два пъти в годината. Срещу този човек никой не роптае, дори крайните нацисти. Може да не им харесва много, защото е по-кафяв на вид, но толкова.
Проблемният циганин е оня, който е в гетото и прави, каквото гледаме по телевизията, че прави.

Идеята на интеграцията е този от гетото да бъде подтикнат и/или стимулиран да се придвижи по социалната стълбица в посока нагоре, до състояние, в което фактът, че съществува няма да е проблем. Цаката на интеграцията е, че става доброволно и осъзнато, за разлика от геноцидните практики, към които мнозина ги влече.

До момента бяха опукани някакви пари, които бяха предимно откраднати или раздадени на цигански босове и фондации, а някой чиновник е отчел малко свършена работа. Резултат е естествено да няма, когато работата е отчетена по документи.

Проблемът е, че и сега продължава да битува схващането, че е достатъчно да се раздадат едни пари на някакви цигански босове, фондации или друг вид формални и неформални авторитети и интеграцията ще се случи просто ей така - като с магия.

За да се получи и да бъде постигнат някакъв частичен положителен ефект, би следвало да се подходи много по-отговорно - КАК?

Първо трябват много пари, около 300 милона на година за период от четвърт век.
Второ - трябва работа на терен. Трябват хора, добре платени и морално мотивирани, които да участват в процеса. Хора, които да влязат в гетата и да ходят от врата на врата, за да обясняват потенциалните ползи в дългосрочен порядък от процеса на интеграцията. Трябва да са там не кампанийно за седмица в годината, а регулярно и да обясняват, докато бъде разбрано.
Трето - трябва интегриран подход. Обясняване за нуждата и ползата от образованието; жилищна политика; финансово подпомагане в нужния размер.

Ако искаме това да станат едни разчитащи на себе си индивиди, които, ако не полезни за обществото, поне да не са бреме и страх, то трябва да положим сериозни усилия в тази посока.

Просто трябва да се работи яко, методично и интегрирано,

Няма коментари:

Публикуване на коментар