Какво е бъдещето на Европа?

Отдавна не съм сядал да пиша задълбочено, но последните събития ме карат да го направя. Ще запиша мислите си, но може да надникнете. Още една гледна точка, както се казва.
Един мъдър човек е казал, че бъдещето не може да бъде предсказано. И все пак някакви развития могат да бъдат забелязани, поне на ниво възможности, а как ще стане... това никой не знае. Всичко зависи от хората. От прекалено много хора, с прекалено много различни разбирания, представи и фикции. Сложно е. Или пък не?
Това което днес мога да кажа със сигурност е, че този ужас ще свърши. Ще му бъде сложен край. Кога ще стане, как ще стане - възможностите са доста. Сигурно е, че подобни неща не могат да продължават до безкрай. Единствено ме притеснява изборът, който ще бъде направен. Общо взето, не мога да предскажа бъдещето, но много добре си представям възможностите за избор, които ще го определят. При всеки един от тези избори ще се случи различно развитие. Не съм голям оптимист, че ще бъде направено най-доброто, както почти винаги се е случвало преди. Има известна повторяемост на глупостта и доколкото мога да се облегна на натрупаните знания и житейски опит, този път няма да е по-различно.
Какво имам предвид, като казвам добро решение. Ясно е, че няма как да се намери добро решение за всички, но ако се избере подход, при който ще бъдат засегнати възможно най-миналния брой хора, това ще може да се отчете за сериозен успех, защото в дългосрочен план, това да бъде сложен край на тероризма по правилния начин е по-важно, от това просто да бъде сложен някакъв край. Въпросът - ще се справим ли с тероризма - не стои на дневен ред, но въпросът - на какво ще приличаме след това - е фундаментален.

Струва си да мислим за начините, по които проблемите могат да бъдат решени, така че да създадат възможно най-малко допълнителни главоболия. Както казах, възможностите са доста. Някои са реалистични, а други не, като тази да очакваме, че лошите хора с бомбите ще се събудят една сутрин и вече няма да са лоши, няма да има бомби, няма да има убити и осакатени. На теория е възможно. Възможно е и самите мюсюлмани от белгийските гета да заемат активна позиция срещу тероризма, като започнат да търсят властите и да предават съмнителните сред тях. Подобно нещо се е случвало вече, но като цяло не е много вероятно да стане масово и навреме, а би било най-доброто решение от всички възможни. Иначе решения на проблема с тероризма и без участието на мюсюлманите в Европа е възможно, но остава проблема с баланса. Има варианти държавата, в случая е Белгия, но и държавата по принцип, да вземе сериозно тази работа, но има и варианти, при които самото население поема инициативата за решаване на проблема. И докато, ако държавата се заеме, възможностите са разнообразни, то в случая, в който действието се предприема от народните маси възможността е само една. Това би било възможно най-лошото развитие от гледна точка на броя на засегнатите по най-брутален начин, без оглед на участие, съучастие, вина и прочие подробности.
На този етап всяко развитие изглежда възможно и вероятно, което не дава основание за спокойствие. Засега, като че ли всички са заели изчаквателна позиция. Не е ясно какво чакат, може би е от шока, но време за чакане няма. Колкото повече се отлага решението на проблема, толкова по тежко ще е то. Белгийската държава е в позицията на заек пред фаровете на приближаващ автомобил. Просто чака. Брюксел от месеци прилича на Тел Авив с тези въоръжени индивиди по улиците, но е ясно, че това по никакъв начин не повишава сигурността. Напротив, тормози цивилното население, а бомбите продължават да избухват. Досегашните действия на белгийската държава не пораждат оптимизим, че е възможно да се предприемат адекватни мерки. След бездействието може би ще последва също толкова неадекватна хиперактивност. Напълно е възможно и такива индикации има от страна на Франция и на кандидат-президента Тръмп, да се преминат всички граници. Ще е жалко, ако след десетилетията опити за налагане на либерален фашизъм, изведнъж белгийците се насочат към "тарадиционните ценности" на обикновения такъв.
При всички положения решението на терористичния проблем няма да мине безболезнено. Остане ли работата да се върши от хората, то сигурен съм, че ще бъде пълна леш. От друга страна, ако властите трябва да решават проблема - пак е много вероятно да има изстъпления в нечувани от доста време по тия ширини размери. Това което говорят и искат да правят (или вече правят) французите с отнемането на гражданство, това което Тръмп казва - да се избиват семействата на терористите, това въобще не е най-лошото, което може да се направи. Може повече и ще, ако веднъж се почне. Съвсем реална е възможността големи групи от хора да бъдат лишени от граждански и други права; да бъдат депортирани някъде; да бъдат избити; да бъде вменена колективна отговорност. И това не е най-лошото. Най-лошото ще бъде, ако населението бъде измамено да подкрепи едно или повече от изброените неща и те да бъдат записани, като законни, но в същото време им бъде обяснено, че поради определени принципи не може да се запише, че това се отнася само до мюсюлманите, затова рябва да е общовалидно, но иначе "ние ще си знаем за кого е", а след това да се приложи поголовно към всички противници на режима, който неминуемо ще се установи при такива условия.

Какво е бъдещето на Европа не е съвсем ясно, но е ясно, че то ще бъде определено от пътя, който бъде избран при решаването на проблема с тероризма. От нас зависи, колкото и условно да звучи, в каква Европа ще живеем.