Ето защо има усещане за ненормалност на средата

Усещането за ненормалност на средата, до голяма степен се дължи на разминаването между разбирането за нещата на народа и държавата.

Преди няколко месеца си направих труда да снема профилите на народа и държавата, така както ги виждам - субективно, от собствената ми камбанария. Тогава взех предвид от една страна писаните правила и закони, а от друга ситуирах двата субекта в контекста на реалните им практики в съответствие или несъответствие с писаните норми. Ще онагледя с конкретен пример - отношението към абортите. От едната страна е държавата, която има много либерално отношение към това право, като не само не го преследва, а и съдейства за неговото упражняване. От другата страна е народа, който подобно на държавата приема правото на аборт, макар и някак по-дискретно, но в никой случай не и с изразено негативно отношение. Казано накратко, в този случай държава и народ са на една вълна - когато хората са в нужда го правят, а държавата им съдейства. В много от останалите казуси има къде по-малки, къде по-големи противоречия. Съществуват и ситуации на явно лицемерие, когато държавата е записала определени правила, но в същото време нейните институции имат съвсем други практики, които са по-близки до традиционните за народа възприятия. Народът от своя страна нерядко си кара в собствен коловоз, в пълен разрез с писаните норми, а държавата от своя страна се прави на ударена, тоест не работи. Последното изпълнява функция на изпускателен клапан, тъй като поради традиционната липса на адекватно политическо представителство, стриктното спазване на писаните норми би довело до гражданска война - избират се някакви с едни обещания и заявени намерения, които след това приемат закони по свое усмотрение в разрез с посланията дали им властта да го направят.

Когато решенията се вземат по правилния начин, няма как да не са правилни

Вчера БНТ съобщи за резултатите от импровизирания референдум в медицинския университет за вземане на решение за евентуална окупация на ВУЗ-а. Били гласували 1900 студенти, а резултатите за/против окупация са 35:65 и окупация няма да има. Ако след месец направят такъв референдум, може съотношението да е 65:35, 50:50 или същото като сега. Резултатът няма значение, тъй като взетото по такъв начин решение е правилно. Не зная колко са студентите в това учебно заведение, но изглежда онези с отношение към ситуацията са се изказали. Другите, за които няма значение, вероятно не са гласували и така са приели да стане, както са решили заинтересованите. Този начин е правилен, а онзи с упражняването на диктат не е.
Най-парадоксалното в случая е отношението на самозваните борци за правда и морал, в това число и на медийните им спонсори - пикая им и на правдата, и на морала; които очаквано се направиха на ненормални и деликатно запазиха мълчание.