Магазинчето е малко. В него работи Леля П. Тя е жена от квартала и работи там на половин ден. Реално е на работа между половин и цял ден, а заплатата е малка. Леля П би искала да получава много повече, но понеже се занимава с магазина знае, че няма откъде. Към 33 лева от 200-те дневен оборот ще отидат директно в хазната за ДДС, с около 130 ще платят доставките, а останалото е за всичко друго. От известно време Леля П има друга грижа на главата - може да остане без работа. Засега магазинчето крета по ръба, а и собственика не да бърза да го затвори. Липсата на печалба е едно, но е ясно какво ще се случи, ако започне да трупа загуби.
В положението на Леля П са и доста швейцарски магазинери, особено тези от пограничните райони. Силният швейцарски франк прави стоките им трудни за продаване, а хората предпочитат да ходят на пазар в съседните страни от еврозоната. Силният франк пречи и на износа зад граница.
Проблемите на швейцарската валута обаче са проблеми и на някои българи. Най-вече на онези теглили заеми във франкове. Ниската лихва сега ще им излезе през носа. Човек трябва да е голям хитрец или пълен глупак за да тегли заеми във валута различна от тази, в която получава доходите си. Нека им бъде за урок.
Понякога банките сами определят валутата на кредитите. Хората просто нямат избор.
ОтговорИзтриванеОтиват в единствената банка монополист.
ОтговорИзтриване