Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

събота, 5 ноември 2011 г.

075

Да драсна няколко реда, докато дойде време за Пришълецът. Само се чудя за кое точно да бъде. Даа, ще бъде за хората едно време и за хората сега. Спомням си какво са ни учили в училище, а и след това по време на следването. Като ни освободили от турците, руснаците в добавка решили да ни измислят и конституция. Те не са си изсмукали от палците разбира се, а са я преписали от белгийците. Учили са ни, че конституцията, която по-късно станала известна, като Търновска, била най-модерната за времето си. Досущ като белгийската. Да, ама не съвсем. Нашите решили да я дооправят и се получило така, че нашата конституция накрая не приличала много на оригинала. Но както и да е, за времето си пак била една от най-напредничавите. Така са ни учили. Учили са ни и да се съмняваме, което поставя въпроса, дали всичко друго, на което са ни учили е вярно. За конституцията и за духа на времето от тоя период можем да се информираме от запазените високопарни слова на мъдрите люде, които, както си му е реда са похвалили направеното от тях самите. Нали така, няма как да е лошо, щом ние сме го правили. Така е. Можем да прочетем за случилото се в следващите години, да видим мнението и оценката на Константинов, Стоянов или Каравелов, но какво от това, като не можем да разберем за начина, по който хората, народа, малкия човечец, са приемали нещата. Какво отношение са имали хората, пет милиона ли, колко ли бяха вече не си спомням. Това е безвъзвратно загубено и няма как да го разберем. А сигурно щеше да хвърли доста светлина по много въпроси. За съжаление няма как, обаче преди време се сетих, че като не можем да разберем какво са мислили онези хора, за онази конституция и за начина, по който е бил уреден живота им, най-малкото, което можем да направим е да се опитаме да разберем какво мисли днешния човек и как се отнася към сегашната констутиция определяща рамките, в които се развиваме. Това изглежда възможно, поне на теория.
Никога няма да узнаем как е било, но бихме могли да видим как е сега и да си представим как е било някога. Все тоя народец сме си. В някои отношения нещата толкова добре са се консервирали и се оказва, че сега, както и преди не е възможно да разберем какво мисли Петкан, Драган или Иван. Същото си е, както е било преди век, век и нещо. Мнението на обикновения човек не струва пукната пара, просто никой не го е питал и да кажем след десет или тридесет години, някой подобен на мен, докато си чака филма ще се сети, че са го учили, учили и недоучили - оставили са му куп бели страници в учебника. Ще отвори и ще прочете, как умните люде, които са написали конституцията са се похвалили и са казвали наздраве за добре свършената работа. Или ще изгледа някое клипче по темата. Както правя аз сега - чета колко хубава конституция са си били съчинили, но чета и колко хубаво неработеща е била тя. Това да ви прилича на нещо?
Омръзна ми, ще продължа друг път.

Няма коментари:

Публикуване на коментар