135

Твърде рано е да се правят генерални обобщения за наследството на Георги Първанов в българската политика, но все пак на пръв поглед се набиват няколко очертали се тенденции по време на десет годишнотото му управление.
Основното е обезличаването на политиката.
След започналия в края на 90-те години залез на класическите идеологии в България, логичното развитие на политическата ситуация предполагаше поглед към прагматизма. От една страна да се използват всякакви подходи и решения, незвисимо от тяхната идеологическа обвързаност, тоест да се ползват по целесъобразност. А от друга, по линия на политическото представителство - хората да се вкопчат във властта, да наложат контрол над провежданата политика, над политическите си представители и сами да генерират политика, тоест да упражняват повече и повече власт - прагматичнио стечение.
По времето, през което Първанов беше на власт, отчасти се случи първото - прословутия плосък данък, като пример в тази посока. В този конкретен случай политическите партии успяха да надскочат идеологическата догма и го направиха. Друг въпрос е, че ако го правеха днес, вероятно щяха да го заковат на 15 процента и да оставят необлагаем минимум за всички, но това е по-скоро технически въпрос.

Втората линия на политическия прагматизъм не се състоя, тази за политическото представителство. Случи се точно обратното. Вместо да правят политически организации, които да бъдат под тотален техен контрол, редовите хора наляха доверие и авторитет във водачи и вождове, които да вземат правилните за тях решения.
Хората по света винаги правят максималното в политиката, максималното според моментните им възможности. В настоящия момент българинът прави това, което може. Вчера е било по определен начин, днес е така, утре ще е някак иначе - според възможностите, желанията и настроението в съответния момент.

Рано е да се определи, какъв е точно приноса на Първанов за тези стечения на политическите обстоятелства. Аз ще запомня властването му с това, че по негово време собственикът на един жълт сайт беше набит с винкели, след като беше писал лоши неща за него, а престъплението така и не беше разкрито. Колкото до останалото, струва ми се, че Първанов просто се носеше по течението. Всеки ще го запомни по своему, както предпочита и както разбира ролята и функцията на един държавен глава.