Месец назад се подигравахме на ония репи в Беларус, защото техния "демократично избран" Лукашенко ги оборудва с ново, по-модерно интернет законодателство. Нарочно споменавам демократичния избор на Лукашенко, тъй като в Дневник се гъбаркахме с един от неговите застъпници, който убеждаваше българската публика, че в Беларус всичко е тип-топ и демокрация има, докато в Италия Берлускони бил сменен недемократично, защото не били проведени избори.
Е, у нас проблем с демокрацията няма. Народа ходи да гласува и избира. Свъвсем друг въпрос е това, че значителна част от населението си иска едното време, а друга не по-малка по численост група е напълно незаинтересована, не участва по никакъв начин във формирането на политиката и така дава допълнителна тежест на онези първите. Но това не е проблем на демократичната система, това си е проблем на суверена. Междувременно останалите, които нито искат "едно време", нито са лишени от интерес към обществените дела, са поставени в позицията на малцинство. И аз май попадам в тази групичка, но това е друга тема.
Ако към всичко споменато прибавим и крайно налудничавия "избор" между свободата и салама, който ни беше пробутван доста дълго, нищо чудно, че днес я докарахме до там, съда да си позволява да иска цензура в медиите. Изборът да бъдем или свободни, или гладни не е никакъв избор. Мелодията на свободата звучи фалшиво на гладен стомах и както винското е добра добавка към свинското, но не го заменя и не върви на гладно, така свободата може да бъде подправка на салама, но не и да го замени.
Преди месец се подигравахме на онези в Беларус за жалкото положение, в което се намират и търпят, а днес говорим за АКТА, СОПА, ГЕГА, ДРЕНОВИЦА, ПИПА. Оказа се, че Лукашенко се явява нещо, като новатор в областта на контрола над интернета. Подигравахме се на онези в Беларус, че полицията ги изтезава, а после съда ги осъжда, защото вече са си признали, а днес...
Днес най-горното на закона - съда, казва на медиите какво могат и какво не могат да съобщават. Днес онези, които са призвани да пазят закона казват - пикаем ви и на законите, и на принципите, и на свободата.
Това е чиста проба тоталитаризъм, засега само на думи, като непремерено изказано желание.
Тоталитаризъм, който не идва от партии или политици, откъдето можеше да се очаква, а от мястото, от което най не бива.
Какво ли ще последва утре?
Няма коментари:
Публикуване на коментар