Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

четвъртък, 9 февруари 2012 г.

141

"Гледам по БТВ човека, който през 2005 г спаси от водния ад в Елин Пелин, 32 души!
Никой от тези хора не го е потърсил до момента.
Той е безработен и има проблем с жилище, но общината няма общинско за него!!!
Питам се що за хора сме!!!!!!"

FB-приятел



Интересен въпрос наистина - що за хора сме? Добри, лоши или просто говна. Да се опитаме да разберем.

Този от Елин Пелин не го помня, но се сетих за един друг от наводненията във врачанско преди време. Беше млад несретник, който скачаше във водата и спасяваше бабички, деца, животни и всичко, което му попаднеше пред погледа. На журналистите им беше интересен и го питаха - какъв е, що е, с какво се занимава. Човекът беше съвсем обикновен от северозапада - без някакво сериозно занимание, без добра перспектива за бъдещето. Несретник. Думата е подходяща, макар и грозна. Не че човека за нищо не ставаше или нещо такова, просто не му беше провървяло в живота.
В един момент този обикновен човек направи много необикновени неща, докато останалите стояха и гледаха. Истински герой, въпреки че не беше ходил да завладява чужди земи или да убива в името на родината. В онзи момент се беше случило така, че нашия обикновен човек, попаднал в една необикновена ситуация направи много необикновени неща. Два или три дни, след като беше спасил десетина човешки живота или повече - не помня, същият този герой влезе за пореден път в новините. Този път искаше да подари един от бъбреците си на изпаднало в нужда момиче, за което вървеше поредния зов за помощ по националните телевизии. И медиите пак го навестиха.

Добре си спомням какво си помислих тогава - този иска да спечели от вниманието към него. Иска да се уреди, да се измъкне от калта, да оправи живота си. Поне така изглеждаше от всяческите му напъвания да издрапа от житейската яма, в която се намираше. Всички са си го помислили и са си казали - не, откъде-накъде ще печели, щото е спасил някого. И медиите си помислиха същото, а после го отсвириха и обърнаха камерите в друга посока.
Ще ми печели той, от чуждото нещастие...
Всички дружно - държавни институции, медии, общество и съседи го поставиха на мястото му - заметоха човека под килима при останалия боклук.

Историята на героя от Елин Пелин не е много по-различна, както изглежда. Пълен несретник, който не може да се оправи с живота си - няма дом, няма работа...
Ние имената на тия хора не ги знаем, а може би щеше да е добре да беше обратното, защото това са истински герои в най-прекия смисъл. Когато някой обикновен човек направи нещо необикновено, това е героизъм.


Тези обикновени хора, тези несретници, които не могат да сколасат свой дом да направят и да си осигурят някакво сносно препитание, тези същите са хората, които отиват и те вадят, ако започнеш да потъваш, докато останалите стоят и гледат. Те не получават ордени, не получават уважение. Не получават нищо, ако не броим гласните и негласни упреци към тях, че искали да спечелят от чуждото нещастие.
НО ЗАЩО ДА НЕ ИСКАТ? И защо да не спечелят от героизма си.


Тия дни след поредното престъпление с жертви се чу, че държавата щяла да "компенсира" умрелите с по 10,000 лева. Толкова струва смъртта или живота на един човек за държавата, когато самата тя го е затрила. Защото десетте убити в село Бисер бяха убити от държавата. На човек му идва да направи молебен, ако се случи да го трепе някой, това да е частник, та поне близките му да получат сносно обезщетение - 100 до 400 хил. лева, както често отсъжда съда.
Дори чисто счетоводителски да погледнем на героизма на нашите несретници, би следвало проблемите от материално-битов характер на тези хора да престанат да съществуват от момента, в който са скочили във водата и са извадили първия давещ се. Дори по държавната тарифа за човешкия живот, онзи от Елин Пелин е снижил щети за минимум 320,000 лева, като е спасил тридесет и двама давещи се. Най-малкото една къща можеха да му направят и това е най-малкото, защото героите не падат от дърветата.
Наистина не всеки е роден да бъде герой и да спасява давещите се. Винаги е било така и винаги ще бъде. Докато един се бори за своя и чуждия живот със стихията, останалите ще стоят и ще го гледат. Нормално е не всеки да го може, но поне могат да бъдат хора.
Защо човека да не спечели от това, което е направил? ЗАЩО?

Хората казват, че по време на трагедия най-добре си проличава, кой колко струва, но не са прави. Най-добре си проличава след трагедията. Една трагедията може да покаже кой е героят, а след нея изплуват и говната.
Той излиза от водата и те полепват по него.

Няма коментари:

Публикуване на коментар