Българските управляващи са се дънили най-много по отношение на три от сферите с голяма обществена значимост - здравна, социална и пазар/цена/ на труда. В останалите не е много различно, но българите обичат да се самообразоват и така компенсират слабото образование, знаят, че полицията трябва да бие и са свикнали на беззаконие, което води до лекото приемане на липсата на адекватно правосъдие.
По отношение на здравето, социалната сфера и пазара/цената/ на труда не е така обаче. Свиква се трудно, защото негативите се усещат веднага. Човек веднага усеща, че не му стигат парите и веднага усеща, че няма добро здравеопазване, а така също бързо разбира и че социалната система не работи, когато опре до нея.
По тези три направления не беше направено нищо от цяла поредица български правителства (те затова и си отидоха). Малко и некачествено се работи и от сегашното правителство. Вероятно и то ще си отиде поради същата причина.
Здравната и лекарствената политика са обект на общественото внимание от няколко дни и какво от това. Какво от това? Нищо. Специално в здравния сектор през половината време след промените се наблюдава засилващо се ограничаване на достъпа до медицинска помощ и петнайсетократно нарастване на административното и експертно обслужване за периода от 1989 година до наши дни. В момента здравния сектор - министерство и каса, надхвърлят 3000 души чиновници, което не е довело до количествени или качествения подобрения за ползвателите на медицински услуги. В същото време цената, която се плаща от всеки нараства непрекъснато.
Това не е нито от днес, нито ще приключи скоро, ако системата не бъде подложена на цялостна ревизия. Изглежда малко вероятно сега съществуващата система на здравеопазване да е възможно да се реформира, по-скоро е нужно да се направи изцяло нова.
Подобно нещо прави ли се - НЕ. Същото е положението при социалния сектор и пазара/цената/ на труда. Пълна приемственост без значение кой е на власт и колко честни са били изборите. Явно нещо не достига.
Няма коментари:
Публикуване на коментар