Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

събота, 3 март 2012 г.

Не бъдете глупави, не ставайте смешни! (151)

Скандалите с премиите в НЗОК и за цените на платените от същата институция лекарства, тръгнаха почти едновременно. Причина и за двата са обществените пари, които са се харчили за едно или друго. В случая с бонусите става дума за малко пари, ако съпоставим сумата с онази разходвана за плащане на лекарства, но като че ли бонусите предизвикаха по-голямо обществено напрежение.
От една страна причината е в дълбоко залегналата завист или страх на българина - страх от чуждото материално благополучие, както и от солидните дози политически популизъм, които се леят от страна на премиера и от опозиционните политици. От друга страна е конфликтът, в който се оказа, че е попаднала шефката на НЗОК.
Казва тя "работила съм добре, заслужавам". Хубаво, права е да иска повече за труда си и е глупаво да си мислят, че ще я ограничат. Свалям й шапка, че има куража да го каже, за което си плати цената.
В същото време тя е наемен служител, макар и много на високо. Трудно ми е да си представя как някой наемник сам си определя премията. Това не е нормално. Точно тука е конфликта.

В същото положение попадна и друга шефка на държавна агенция - тази на вписванията. Била си писала по 4000 на месец над заплатата. Мисля, че горе-долу толкова е нормалната заплата за такава висока длъжност с такива големи възможности.
Народа нема да иска, така че не може. И хората (шефовете на агенции) си ги взимат сами.

Истината е, че шеф на държавна агенция (каквато и да е) да се подписва срещу 1500 лева е смешно, когато управлява десетки милиони.
Заплатата е малка за нормално битуване в София, а възможностите за злоуопотреба са големи.
Ама нали знаем, че никой не може да получава повече от Него (премиера Борисов).


Това е положението около големия скандал с малкото пари. В резултат на популистките брожения от страна на управляващи и опозиция, се очертава да бъдат правени законови промени, които да регламентират раздаването на премии. Президентът Плевнелиев също се включи в публичното говорене с някак половинчата позиция за "прозрачност при ясни критерии".
Предстои замазване на очите - първо ще съчинят поредния неработещ закон, а след това критериите...



При по-малкия от двата скандала, този за разходването на обществени средства за плащане на медикаменти, положението върви при далеч по-малка яснота. Липсва политическа категоричност и всички са се концентрирали около идеята за повече регулация, което е поредния глух коловоз.
Народа масово иска регулация. Искат я и от опозицията, и от властта, и от неправителствените и пациентските организации.
Държавата да казва на каква цена да се продава, на каква цена да се купува, колко да е печалбата. Най-вече народа го е страх някой да не спечели (смех)
И е готов за сбора.

Точно това ще стане с допълнителните регулации - нищо. Ще се пошуми до следващата "тема" и край. Накрая пак всичко ще се намести, както си е било. Някой да е чул случайно, да е казано нещо по същество - няма такива работи. Иначе е правилно всеки продавач/производител да иска да продава с повече печалба, както е нормално и купувача да иска ниска цяна, но ме съмнява, че с регулация, на което и да било, би могло да се постигне ефект. То пазар на лекарствата няма. Основните количества се доплащат от касата. Сигурно са 5-600 милиона на година само за това перо, може и повече да са.
Известно е, че пазарът е добър регулатор и няма капчица милост към продавач или купувач - където се засече цената, това е и край. В момента какво е? Някакви търгове, някакви конкурси, поръчки - цената зависи от един или десетина човека в комисия. Когато има пазар, тогава цената зависи от няколко милиона потребители. Мисля, че втората система е много по-трудна за корумпиране. В момента обществените настроения са в обратната посока - към повече регулация и доубиване на пазара, вместо да се иска обратното. Ако държавата следи качествените показатели на лекарствата, това би било съвсем достатъчно при наличието на работещ пазар.


Вземайки под внимание всички обстоятелства, както и житейската, политическата и търговската логика смятам, че двата казуса ще се рашават по начина, по който обществото иска и ще доведат до резултати различни от онези, които същото това общество желае.

Няма коментари:

Публикуване на коментар