Либералите са странни птици

Те дразнят, мразени са и винаги са били в малцинство. Въпреки всичко винаги ги е имало, а вероятно и ще продължи да ги има. И пак ще бъдат мразени, понякога бити и все така в малцинство.
Що за хора са либералите и какво ги мотивира. Един виц разказва за учител-либерал, който пита Иванушка защо е сталинист, на което малкия пикльо отговаря: "баща ми е сталинист, майка ми е сталинистка, приятелите ми са сталинисти и аз съм сталинист", а учителят допълва въпроса си и го пита, какъв би бил, ако баща му беше педераст, майка му курва, а приятелите наркомани и престъпници - на което Иванушка отговаря: "Е, тогава сигурно и аз щях да бъда либерал". Вицът е стар, лошо преразказан и политически некоректен, но дава известна представа за либералите и за отношението към тях. Политическата коректност също ще получи внимание, когато стане дума за либералния фашизъм. Това по-нататък, а сега...
Същността на либералите е странна и трудна за разбиране. Те подкрепят всякакви инициативи, които не им влизат в работата. Преди сто години са подкрепяли правото на глас на жените, днес подкрепят хомосексуалистите, утре ще подкрепят някой друг - каквото има да се подкрепя на дневен ред. Естетсвено е, че някак все успяват да бъдат магнит за неприятности и да предизвикват възмущение, но каквото и да се каже, би стояло като думи в нищото, ако не бъде направен прочит през някоя конкретна ситуация, а такива не липсват.
Интересна особеност на либералите е, че имат навика да се ангажират с решаването на дадени колективни проблеми, преди всичко във връзка с добиването на колективни или групови права. Не са редки случаите, в които те участват, а разглеждания проблем не ги засяга ни най-малко, нито пряко, нито косвено. И въпреки всичко са там за да отнесат ударите, често пъти чисто физически удари.
Ако към конкретиката на точно определен случай прибавим гледната точка и на други, като консерватори и либерални фашисти, тогава картината ще бъде пълна, а генералните изводи - точни.

Една от първите големи либерални инициативи в епохата на модерните времена е борбата срещу робството в САЩ. Аболюционистите или борците против робството в американския Юг често пъти са били преследвани, инквизирани или линчувани, заради своята дейност. Убитите са стотици, но въпреки яснотата за онова, което ги чака в случай, че бъдат заловени, тези хора не са се спрели. Възприемали са ги, като негодници и размирници, целящи да съсипят установения ред. И правилно, поне от гледна точка на класическия консерватор, чието мото е "ако нещата вървят някак, по-добре да не се правят никакви промени".
Години по-късно някъде преди около век, пак в САЩ, отново либералите стават гръбнака на борбата за повече права на друга онеправдана според тях група. Този път не става дума за расово или социално малцинство - напротив, на дневен ред е било правото на глас на жените. Дебатът е бил серизозен и съпътстван с напрежение, в това число е имало прояви на насилие.
Преди полвин век нещата се повтарят, този път на дневен ред са политическите права на чернокожото население - бившите роби. Отново процесите стават с дейното участие на либералите, отново има напрежение и насилие. И отново печелят.

Години по-късно е общоприето, че случилите се тогава неща са били правилни и необходими. Има изключения, рабира се, според които негрите трябва да са роби, а жените нямат място във важните обществени дела, но изключения винаги ще има. Общото мнение обаче казва друго - хората имат право да бъдат свободни, без значение от раса или пол; имат право и на политически права. Права, които днес се възприемат, като нещо обичайно и в реда на нещата, но когато е било времето тези процеси да се случат, разбирането е било по-скоро против или най-малкото със сериозна доза съмнение.
От гледна точка на неангажираните и непредубедени наблюдатели, либералите са странни. Наистина са странни. Съвсем нормално е един американски негър от средата на 19 век да се бори против робството, но не и един бял човек от американския Юг да прави това. От гледна точка на съвременника на тези събития, белият свободен аболюционист е изглеждал ненормален. Или най-малкото странен. Същото е с избирателните права на жените, половин век по-късно и на черните американци близо век след освобождаването им от робските окови.
Какво са казвали консерваторите съвременници на всички споменати процеси. Те са били против отмяната на робството, били са против политическите права на жените, след това са били против политическите права и на негрите. Не е задължително това да е било резултат от неприязън към някоя от споменатите групи, по-скоро масовото противопоставяне е било резултат в страх от неизвестното, което идва с всяка промяна. Не са редки случаите на нападки и обвинения в тесногръдие и закостенялост, от страна на по-буйните либерали към техните консервативни опоненти. Обвинявали са ги и в ретроградност, което е неправилно, но и за това ще стане дума, когато му дойде времето.

В общи линии либералите винаги ще намерят за какво да се захванат, от какво да не са доволни и някой, на когото да подобрят живота. Американските либерали средно на около петдесет години намират своята голяма кауза и се хвърлят с всички сили, докато не се получи исканото от тях. Първо робите, после правата на жените, след това на негрите, а днес са тръгнали да решават семейните проблеми на хомосексуалитите. След половин век ще е нещо друго. Като стана дума за правата на хомосексуалистите, тук е мястото да се спомене заявката за участие от страна на американския посланик Уорлик в гей парада тази година. Президентът Обама от своя страна зае позиция в подкрепа на еднополовите бракове. Първото, което човек би си помислил при това развитие е, че става дума за някакъв популизъм, а хомофобите казват, че двамата са еди-какви си, затова подкрепят. Истината е далеч по-скучна - те са либерали. За популизъм и дума не може да става, защото по правило това са непопулярни позиции, от които по-скоро може да се получи някаква вреда, отколкото полза за участниците. И въпреки всичко го правят. Странни птици, алтруисти.

Е, не остана място за генералните заключения, за либералните фашисти и консерваторите, но те също имат своето място в цялата история.